— Двайсет и осем сантиметра, със сърцевина от фениксово перо, в употреба от четири години. Така ли е?
— Да — потвърди притеснен Хари.
— Това ще го задържа — обяви мъжът и забучи листчето пергамент върху малък месингов шиш. — А това си го вземи — добави той и подаде рязко на Хари магическата пръчка.
— Благодаря.
— Я чакай…! — проточи магьосникът.
Очите му се стрелнаха от сребърната значка на посетител върху гърдите на Хари към челото му.
— Благодаря, Ерик — намеси се решително господин Уизли, хвана момчето за рамото, обърна го кръгом и двамата отново се сляха с магьосниците, отправили се към златната порта.
Хари последва господин Уизли през блъсканицата, мина заедно с него през златната порта, зад която имаше по-къс коридор с най-малко двайсет асансьора с богато украсени златни решетки. Хари и господин Уизли се наредиха на опашката пред тях. Наблизо стоеше едър като канара брадат магьосник, понесъл кашон, от който се чуваше дращене.
— Как си, Артър? — рече мъжът, след като кимна на господин Уизли.
— Какво носиш, Боб? — попита той на свой ред и погледна кашона.
— И ние още не знаем — сподели угрижен магьосникът. — Мислехме, че е пиле като пиле, пък се оказа, че бълвало огън. Както личи, имаме налице грубо нарушение на Забраната върху развъждането с научни цели.
Един от асансьорите слезе със страшен трясък и дрънчене и спря пред тях, златната решетка се плъзна встрани, Хари се качи вътре заедно с господин Уизли и с другите от опашката и се озова затиснат до задната стена. Доста от магьосниците го оглеждаха от глава до пети, затова той заби поглед в краката си, та да не среща очите им, и се помъчи да си поприглади бретона. Решетката пак се затвори с трясък и асансьорът се заизкачва бавно нагоре с потракващи вериги, а студеният женски глас, който Хари бе чул в телефонната будка, прокънтя отново.
— Седми етаж, отдел «Магически игри и спортове», към който са управлението на Лигата по куидич във Великобритания и Ирландия, Централният клуб по наплюващи топчета и служба «Чудати изобретения».
Вратата на асансьора се отвори. Хари зърна разхвърлян коридор, а по стените висяха накриво плакати на отбори по куидич. Един от магьосниците в асансьора, който пренасяше цял наръч метли, се промуши едва-едва между пътуващите и се скри в коридора. Вратата се затвори, асансьорът се разтресе, понесе се отново нагоре, а женският глас обяви:
— Шести етаж, отдел «Магическо придвижване», към който са служба «Пудролинии», Инспекцията по метлите, служба «Летекоди» и Изпитателният център по магипортиране.
Вратата на асансьора се отвори повторно и точно когато слязоха четирима-петима магьосници, вътре в кабината влетяха няколко книжни самолетчета. Хари загледа как те кръжат бавно-бавно над главата му — бяха теменужени на цвят и отстрани, върху сгъвката на крилете, се виждаше печатът на Министерството на магията.
— Най-обикновени докладни записки, каквито си разменят отделите — прошепна господин Уизли. — Преди работехме със сови, но направо затънахме в мръсотия, не е за разправяне… всички бюра бяха оцвъкани с курешки…
Докато се носеха с асансьора нагоре, докладните записки се рееха около лампите, поклащащи се от тавана.
— Пети етаж, отдел «Международно магьосническо сътрудничество», към който са и управление «Международни стандарти в магическата търговия», служба «Международно магическо право» и представителството във Великобритания на Международната конфедерация на магьосниците.
Когато вратата се отвори, две от докладните записки изхвърчаха навън заедно с още неколцина магьосници, затова пък нахълтаха цяла дузина други записки, които се застрелкаха напред-назад, та светлината на лампата замига.
— Четвърти етаж, отдел «Регулация и контрол на магическите същества», към който са службите «Зверове», «Същества» и «Призраци», както и управленията «Връзки с таласъми» и «Напасти».
— Ако обичате — рече магьосникът, който носеше огнедишащото пиле, и слезе от асансьора, следван от цял рояк докладни записки.
Вратата изтрака и за пореден път се затвори.
— Трети етаж, отдел «Магически злополуки и бедствия», към който са Аварийната служба за разваляне на магии, щабквартирата на забравителите и комисия «Достойни за мъгъли обяснения».
На този етаж слязоха всички без господин Уизли, Хари и една магьосница, зачела се в предълъг свитък, който се гънеше по пода. Останаха и няколко докладни записки, които все така се рееха около лампата, а асансьорът се разтресе и отново се понесе нагоре, сетне вратата се отвори и гласът направи съобщението: