— Двама диментори, които изникнаха насред пресечката и се нахвърлиха върху мен и братовчед ми.
— Аха! — възкликна пак Фъдж и огледа със самодоволна ехидна усмивка членовете на Магисъбора, сякаш ги приканваше и те да се позабавляват на шегата. — Така. Да, очаквах да чуем нещо подобно.
— Диментори в Литъл Уингинг! — рече озадачена Мадам Боунс. — Нещо не разбирам…
— Нима, Амилия? — попита я със същата подигравателна усмивка Фъдж. — Щом не разбираш, нека ти обясня. Момчето е мислило, мислило и решило, че от дименторите ще излезе чудесна история за първа страница на вестника. Браво! Мъгълите не могат да видят дименторите, нали, момче? Изключително удобно, браво!… Искаш да ти повярваме на думите просто така, без свидетели…
— Аз не лъжа! — извика Хари и заглуши поредния изблик на шушукане. — Бяха двама, зададоха се от двата края на уличката, изневиделица стана тъмно и страшно студено, братовчед ми ги усети, а аз…
— Достатъчно! — почти извика Фъдж с надменно изражение. — Ще прощаваш, че прекъсвам тия безспорно добре наизустени измислици…
Дъмбълдор се прокашля. Членовете на Магисъбора се умълчаха.
— Всъщност имаме свидетел, видял с очите си дименторите на уличката — оповести той, — освен Дъдли Дърсли, искам да кажа.
Закръгленото лице на Фъдж се смали, сякаш някой бе изпуснал въздуха от него. Той изгледа Дъмбълдор и после с вид на човек, който се е поокопитил, заяви:
— Опасявам се, че нямаме време да слушаме врели-некипели. Хайде да приключваме бързо…
— Ако не греша… — обади се учтиво директорът, — всъщност, дори съм сигурен, че според Хартата на правата, приета от Магисъбора, обвиняемият има право да призове в своя защита свидетели. Нали, Мадам Боунс, и отдел «Охрана на магическия ред» споделя това становище? — обърна се той към магьосницата с монокъла.
— Споделя го, и то напълно — потвърди Мадам Боунс.
— Добре тогава — нервно рече Фъдж. — Къде е този свидетел?
— Свидетелка — уточни Дъмбълдор, — довел съм я със себе си. Чака отвън пред вратата. Да я…
— Не… иди ти, Уизли — ревна Фъдж на Пърси, който тутакси скочи от мястото си, изтича надолу по каменните стъпала между пейките на съдебните заседатели и без дори да поглежда към Дъмбълдор и Хари, профуча покрай тях.
След миг се върна, следван от госпожа Фиг. Тя изглеждаше уплашена и по-смахната отвсякога. Хари си помисли, че поне е можела да смени тези топлинки.
Дъмбълдор се изправи и преотстъпи креслото си на старицата, а за себе си измагьоса друго.
— Трите имена? — провикна се Фъдж, след като госпожа Фиг приседна плахо на крайчеца на фотьойла.
— Арабела Дорийн Фиг — пророни с разтреперан глас бабката.
— И коя по-точно сте вие? — попита отегчено и високомерно министърът.
— Живея в Литъл Уингинг, недалеч от Хари Потър — обясни госпожа Фиг.
— Освен Хари Потър в регистрите не се води друг магьосник или магьосница, които да живеят в Литъл Уингинг — намеси се незабавно Мадам Боунс. — От доста време следим внимателно положението заради… заради някои събития от миналото.
— Аз съм безмощна — поясни старицата. — Така че не би трябвало да ме има във вашите регистри, нали?
— Безмощна ли? — възкликна Фъдж и я огледа подозрително. — Ще проверим това. Оставете при сътрудника ми Уизли подробни сведения за произхода си. Всъщност… дали безмощните виждат дименторите? — добави той и погледна първо наляво, сетне и надясно.
— Виждаме ги, и още как! — възмути се госпожа Фиг.
Фъдж вдигна вежди и я измери с поглед.
— Добре тогава — рече равнодушно. — Да чуем какво ще ни разкажете.
— Към девет вечерта на втори август отидох да купя котешка храна от магазинчето в края на улица «Глициния» — изрече начаса госпожа Фиг, сякаш го беше научила наизуст, — и чух от пресечката между площад «Магнолия» и улица «Глициния» някаква олелия. Приближих се към изхода на уличката и видях да тичат диментори…
— Да тичат ли? — повтори рязко Мадам Боунс. — Дименторите не тичат, те се плъзгат.
— Точно това исках да кажа — поправи се старицата и по съсухрените й страни избиха розови петна. — Плъзгат се, значи, по уличката към, както ми се видя, две момчета.
— Как изглеждаха? — полюбопитства Мадам Боунс и присви очи толкова силно, че ръбът на монокъла се скри в плътта й.
— Ами едното беше доста едро, а другото слабичко…
— Не, не — спря я нетърпеливо Мадам Боунс. — Дименторите… опишете тях.
— А, дименторите ли! — възкликна бабката и червенината плъзна и по врата й. — Бяха грамадни. Грамадни и заметнати с плащове.