— Със сигурност съм ви разбрала погрешно, професор Дъмбълдор — рече тя с превзета усмивка, обаче ококорените й кръгли очи си останаха все така студени. — Колко неразумно от моя страна. Ала за хилядна от мига ми се стори, че намеквате как не друг, а Министерството на магията е заповядало да бъде нападнато едно момче!
Изкиска се със звънливо гласче, от което Хари настръхна целият. Още няколко от членовете на Магисъбора се засмяха заедно с нея. Бе ясно като бял ден, че изобщо не им е до смях.
— Ако е вярно, че дименторите се подчиняват единствено на заповедите на Министерството на магията, ако е вярно и че преди седмица двама диментори са нападнали Хари и братовчед му, излиза, че именно някой в министерството се е разпоредил за това нападение — обясни любезно Дъмбълдор. — Е, да, възможно е въпросните двама диментори вече да не се подчиняват на министерството…
— Няма диментори, които не се подчиняват на министерството — сопна се Фъдж, почервенял като домат.
Дъмбълдор понаклони глава.
— В такъв случай не се и съмнявам, че министерството ще проведе цялостно разследване и ще установи защо двама диментори са се отдалечили толкова много от Азкабан и защо са нападнали без разрешение.
— Не вие, Дъмбълдор, решавате какво да прави или да не прави министерството — сряза го Фъдж, вече придобил цикламен оттенък, с какъвто би се гордял и вуйчо Върнън.
— Разбира се, че не аз решавам — рече сговорчиво директорът. — Просто изразявам увереността си, че няма да оставите случая неизяснен.
Той се извърна към Мадам Боунс, която намести монокъла и понавъсена, също го погледна.
— Нека напомня на всички, че поведението на тези диментори, ако те не са родени от развихреното въображение на момчето, не е предмет на това заседание — подвикна Фъдж. — Събрали сме се тук, за да разгледаме нарушенията на Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни, извършени от Хари Потър!
— Разбира се, че сме се събрали точно за това — съгласи се Дъмбълдор, — но присъствието на диментори в онази уличка има пряка връзка със случая. В член седми от наредбата се казва, че магия може да се прави и пред мъгъли при извънредни обстоятелства и тези обстоятелства включват ситуации, когато на опасност е изложен животът на магьосника или магьосниците, а също на мъгълите, присъствали по време на…
— Хиляди благодарности, знаем какво гласи член седми! — изръмжа Фъдж.
— Разбира се, че знаете — отвърна вежливо Дъмбълдор. — Значи сме на едно мнение, че магията за покровител, използвана от Хари в този случай, се вмества напълно в извънредните обстоятелства, описани в този член.
— Да, ако е имало диментори, в което не вярвам.
— Чухте го от очевидка — прекъсна го Дъмбълдор. — Щом не вярвате в нейната добросъвестност, призовете я отново и я разпитайте още веднъж. Сигурен съм, че тя няма да има нищо против.
— Аз… няма… няма да… — кипна Фъдж и взе да прехвърля книжата пред себе си. — Аз… държа да приключим още днес, Дъмбълдор.
— Едва ли възразявате да изслушате още веднъж свидетелката… Не го ли сторите, нищо чудно да допуснете тежка съдебна грешка — отбеляза Дъмбълдор.
— Тежка съдебна грешка, дрън-дрън! — изкрещя колкото му глас държи Фъдж. — Да сте си правили някога труд да преброите небивалиците, които този хлапак разправя, колкото да прикрие крещящите случаи на злоупотреба с магии извън училището? Сигурно сте забравили хвърковатата магия, която приложи преди три години…
— Не я направих аз, направи я едно домашно духче! — обади се Хари.
— ЕТО НА! — ревна Фъдж и заръкомаха театрално по посока на момчето. — Домашно духче! В мъгълска къща! Как не!
— Въпросното домашно духче в момента работи в училище «Хогуортс» — напомни Дъмбълдор. — Стига да кажете, мога веднага да го призова за свидетел.
— Аз… нямам излишно време да слушам някакви си домашни духчета! Пък и не е само това… а кой изду леля си като балон! — изрева Фъдж и заблъска с пестник по писалището отпред, при което прекатури една мастилница.
— Тогава вие великодушно не предявихте обвинение, защото, предполагам, сте наясно, че и най-добрите магьосници невинаги са в състояние да сдържат чувствата си — припомни спокойно Дъмбълдор, докато Фъдж се опитваше да почисти мастилото, оплискало записките му.
— А още дори не съм отворил и дума за онова, дето го върши в училището!
— Министерството няма право да наказва ученици от «Хогуортс» за училищни провинения, затова поведението на Хари там няма никакво отношение към разглеждания въпрос — рече все така любезно Дъмбълдор, ала този път от гласа му лъхаше хлад.