— Не, защо… — изчерви се още повече Хърмаяни, — Рон е направил толкова… той наистина…
Вратата зад тях се отвори още по-широко и госпожа Уизли, която я беше бутнала с гръб, влезе заднишком, натоварена с цяла камара току-що изпрани и изгладени мантии.
— Джини ми каза, че списъците с учебниците най-после са пристигнали — рече тя и огледа един по един пликовете, докато вървеше към леглото, където се зае да реди мантиите на две купчинки. — Дайте ми ги, следобед ще отскоча до «Диагон-али» да ви купя учебниците, а през това време вие ще си стегнете багажа. Ще се наложи, Рон, да ти взема нова пижамка, тази тук ти е омаляла най-малко с половин педя, направо не мога да повярвам, че растеш толкова бързо… Какъв цвят предпочиташ?
— Купи му червенка със златно, да му отива на значката — подсмихна се Джордж.
— На какво да му отива? — попита разсеяно майка му, докато сгъваше чифт кафяви чорапи и ги слагаше върху купчинката на Рон.
— На значката — повтори Фред с изражение на човек, който бърза час по-скоро да съобщи най-лошото. — На новичката му лъскава значка на префект.
Госпожа Уизли се бе улисала с пижамата и трябваше да минат миг-два, докато осмисли казаното от Фред.
— Новичката му какво… ама как така… Рон, да не би да…
Той й показа значката.
Подобно на Хърмаяни, и госпожа Уизли нададе писък.
— Не мога да повярвам! Направо не мога да повярвам! О, Рон, браво на теб! Префект! Като всички в семейството!
— Ние с Фред какви сме, отрочета на съседите ли? — възмути се Джордж, но майка му само го изтика встрани и прегърна най-малкия си син.
— Ох, чакай само да разбере баща ти! Много се гордея с теб, Рон, каква прекрасна новина, нищо чудно накрая да станеш и Отличник като Бил и Пърси, това е първата стъпка. Олеле, каква радост насред всичките тревоги, не мога да ти опиша колко съм щастлива, о, мило Роненце…
Фред и Джордж издаваха зад гърба й силни звуци, все едно се скъсват да повръщат, но тя изобщо не ги чуваше, притискаше Рон в обятията си и обсипваше с целувки лицето му, станало по-червено и от значката.
— Мамо… недей… мамо, моля ти се — мърмореше той и се мъчеше да я отблъсне.
Тя го пусна и изрече запъхтяно:
— Е, какво да бъде? На Пърси купихме сова, но ти, разбира се, вече си имаш.
— Какво искаш да кажеш? — не повярва на ушите си момчето.
— Заслужаваш награда! — оповести с много обич майка му. — Какво ще кажеш за комплект новички официални мантии?
— С Джордж вече му купихме — обади се кисело Фред и погледна така, сякаш искрено съжалява за проявената щедрост.
— Или нов котел, старият на Чарли е хванал ръжда и се е продънил, или пък нов плъх, само как си го обичаше Скабърс…
— А не може ли метла, мамо? — попита обнадежден Рон.
Госпожа Уизли се поумърлуши — метлите си бяха скъпички.
— Е, не последен модел — побърза да добави момчето. — Но поне… поне да е нова… за разнообразие…
Госпожа Уизли се подвоуми и се усмихна.
— Ама, разбира се, че ще получиш метла… но я да вървя, щом ще купувам и нея. Хайде, до скоро… мъничкият ми Рон… префект! И да не забравите да си подредите багажа… префект… ох, олеле, съвсем се обърках!
Млясна още веднъж Рон по бузата, подсмръкна звучно и излетя като хала от стаята.
Фред и Джордж се спогледаха.
— Нали няма да се сърдиш, ако не те цункаме, а, Рон? — попита уж притеснен Фред.
— Но ако искаш, ще ти направим по един реверанс — подметна Джордж.
— О, я млъквайте — озъби се брат им.
— Или какво? — попита Фред и се ухили злобничко. — Ще ни накажеш след часовете ли?
— Ще се радвам да видя това — прихна и Джордж.
— Като нищо ще ви накаже, ако не внимавате! — намеси се ядосана Хърмаяни.
Близнаците се запревиваха от смях, а Рон промърмори:
— Остави ги, Хърмаяни.
— Трябва да внимаваме в картинката, Джордж — рече уж разтреперан Фред, — че с тия двама началници…
— О, да, по всичко личи, че окончателно е свършено с дните, когато нарушавахме законите — поклати глава Джордж.
И с поредното отчетливо пук! близнаците отново се магипортираха.
— Ах, тези двамата! — вбеси се Хърмаяни и се вторачи в тавана, понеже от горния етаж долиташе кикотът на Фред и Джордж. — Не им обръщай внимание, Рон, ще се пръснат от завист.
— А, едва ли — усъмни се Рон, също зяпнал нагоре. — Винаги повтарят, че префекти ставали само тъпанарите и натегачите… И все пак — добави той малко по-радостно — никога не са имали нови метли! Жалко, че не отидох с мама да си избера… е, не й е по джоба да ми купи «Нимбус», но нали излезе нов модел «Чистометка»… би било супер… точно така, ще ида за всеки случай да й кажа, че харесвам чистометките…