— Да, знам — рече някак изненадан.
— Ама на нея не й е харесало — уведоми го Луна. — Разправя, че не си се държал особено кавалерски, изобщо не си я канил да танцувате. Лично аз мога да мина и без танци — допълни тя замислено. — Не си падам по тях.
Пак се скри зад своето списание. Рон се загледа с отворена уста в корицата, сетне се извърна към Джини с надеждата да получи от нея някакво обяснение, ала сестра му бе захапала кокалчетата на пръстите си, за да не избухне в смях. Озадачен, Рон поклати глава и си погледна часовника.
— От време на време трябва да патрулираме по коридорите — обясни той на Хари и Невил, — ако някой върши бели, можем да го наказваме. Ох, само да ми паднат в ръчичките Краб и Гойл…
— Не бива да злоупотребяваш с положението си, Рон! — отсече Хърмаяни.
— Да, как ли не, иди го кажи това на Малфой — подметна ехидно той.
— Нима ще паднеш толкова ниско като него?
— Не, само ще се постарая да натрия носовете на приятелчетата му, преди той да е сторил нещо на моите.
— Внимавай, Рон…
— Ще накарам Гойл да преписва нещо, ще се пръсне от яд, страшно мрази да пише — закани се доволен Рон. Направи кисела физиономия, все едно му е много трудно да се съсредоточи, вдигна ръка, за да се престори, че пише, и снишил глас, избоботи като Гойл: — «Не е хубаво… да приличам… на маймунски… задник.»
Всички прихнаха, но най-гръмогласно се засмя Луна Лъвгуд. Изписка толкова шумно, че Хедуиг се събуди и плесна възмутено с криле, а Крукшанкс изсъска и се метна на рафта за багажа. Луна се запревива така, че списанието падна от ръцете й, плъзна се по краката й и тупна на пода.
— Ама че смешно!
Изпъкналите й очи плувнаха в сълзи, тя едвам си поемаше дъх и не сваляше поглед от Рон. Крайно смутен, той се извърна към другите, които вече се смееха на неговото изражение и на продължилия прекалено дълго кикот на Луна Лъвгуд — хванала се за корема, тя се клатушкаше напред-назад.
— Какво толкова му е смешното? — свъси се Рон.
— Маймунски… задник! — повтори момичето все така с ръце там, където са ребрата й.
Докато всички зяпаха Луна, която се заливаше от смях, Хари погледна списанието на пода и забеляза нещо, което го накара да се наведе и да го вдигне. Когато беше преобърнато наопаки, не можеше да разбере какво е нарисувано на корицата, сега обаче забеляза, че на нея има доста нескопосана карикатура на Корнелиус Фъдж — Хари го позна само заради отровножълтото бомбе. В едната си ръка Фъдж стискаше торба злато, с другата душеше таласъм. Под карикатурата пишеше: «Докъде ще стигне Фъдж, за да се докопа до „Гринготс“?»
Отдолу се мъдреха темите и на другите статии в списанието:
— Мога ли да хвърля едно око? — попита заинтригуван Хари Луна.
Тя кимна, без да сваля очи от Рон — още не можеше да си поеме дъх.
Хари разлисти книжката и погледна съдържанието. Съвсем беше забравил списанието, което Кингзли бе дал на господин Уизли, за да го занесе на Сириус, но явно бе същият брой на «Дрънкало».
Намери страницата и, развълнуван, отгърна на статията.
И към нея имаше доста слаба карикатура — ако не беше текстът, Хари така и нямаше да се досети, че това е Сириус. На нея той бе застанал с извадена магическа пръчка върху купчина човешки кости. Материалът беше озаглавен така:
Наложи се Хари да прочете няколко пъти подзаглавието, докато се увери, че го е разбрал правилно. Откога ли Сириус беше рок звезда?
Вече четиринайсет години се смята, че Сириус Блек е масов убиец, изтребил дванайсет невинни мъгъли и един магьосник. Преди две години, след дръзкото му бягство от Азкабан, Министерството на магията предприе най-широкомащабното издирване в своята история. Никой от нас не се и съмняваше, че той трябва да бъде заловен и върнат при дименторите.
НО ДАЛИ НАИСТИНА Е ТАКА?
Преди известно време на бял свят излязоха стъписващи нови доказателства, че Блек може и да не е извършител на престъпленията, заради които е бил изпратен в Азкабан. Според Дорис Пъркис, която живее на «Акантия Уей» номер осемнайсет в Литъл Нортън, Блек вероятно дори не е присъствал на местопрестъплението.
«Хората всъщност не знаят, че Сириус Блек е артистичен псевдоним — заяви госпожа Пъркис. — Истинското му име е Стъби Бордман, вокалист на нашумялата група „Караконджовците“ оттеглил се от сцената преди близо петнайсет години, когато на концерт в църквата на Литъл Нортън го удариха с ряпа по ухото. Познах го веднага щом видях снимката във вестника. Стъби няма как да е извършил тези престъпления, защото въпросната вечер двамата с него имахме романтична вечеря на свещи. Писах на министъра на магията и очаквам той всеки момент да оневини напълно Стъби, известен още и като Сириус.»