Хари дочете статията и загледа невярващо страницата. Реши, че може би е някаква шега и че сигурно списанието често отпечатва пародии. Разлисти нататък книжката и намери материала за Фъдж.
Министърът на магията Корнелиус Фъдж отрича, че преди пет години, когато е бил избран да оглави Министерството на магията, е възнамерявал да поеме управлението и на магьосническата банка «Гринготс». Винаги е твърдял, че не иска нищо друго, освен да си «сътрудничи в дух на разбирателство» с пазителите на нашето злато.
НО ДАЛИ НАИСТИНА Е ТАКА?
Неотдавна източници, близки до министър Фъдж, разкриха, че най-съкровеното му желание било да сложи ръка върху запасите от злато на таласъмите и че ако се налагало, нямало да се поколебае да прибегне и до сила.
«Няма да му е за пръв път — довери човек от министерството. — Приятелите му го наричат Душманина на таласъми. Само да го чуете какви ги приказва, когато смята, че не го слушат чужди хора: не може да се нахвали колко таласъми бил наредил да изтребят, колко да издавят, колко да бутнат от някоя сграда, колко да изтровят и накълцат на салата…»
Хари се отказа да чете повече. Фъдж си имаше много недостатъци, но чак пък да заповядва да кълцат таласъмите на салата! Прелисти нататък списанието. През няколко страници се зачиташе: обвинение, че «Тътшил Торнадос» ще спечелят първото място в Лигата по куидич с изнудване, изтезания и незаконни промени в размерите на метлите… интервю с магьосник, който се кълнеше, че бил стигнал с «Чистометка шест» чак до Луната и като доказателство бил донесъл оттам цял чувал лунни жаби… статия за древните руни, която ако не друго, обясняваше защо Луна чете «Дрънкало» наобратно. Според списанието, ако гледаш наобратно руните, си щял да разчетеш заклинание, с което да превръщаш ушите на враговете си в зелеви листа. На фона на всички небивалици в «Дрънкало» твърдението, че Сириус бил вокалист на «Караконджовците», си звучеше направо достоверно.
— Има ли нещо интересно? — попита Рон, след като Хари затвори списанието.
— Как ще има! — отсече Хърмаяни още преди Хари да е успял да отвори уста. — Всички знаят, че в «Дрънкало» човек ще прочете само глупости.
— Извинете, но баща ми е главен редактор на списанието — обади се Луна, с вече не чак толкова замечтан глас.
— Ама аз… исках… — смути се Хърмаяни. — Е, срещат се и интересни неща… В смисъл че…
— Върни ми го, ако обичаш — обърна се ледено Луна към Хари и след като се наведе, издърпа списанието от ръцете му.
Разлисти го на петдесет и седма страница, преобърна го решително и се скри зад него точно когато вратата на купето се отвори за трети път.
Хари се обърна — беше очаквал този момент, но от това не му стана по-леко да види Драко Малфой, който стоеше между приятелчетата си Краб и Гойл и му се хилеше.
— Какво има? — тросна се войнствено Хари още преди Малфой да е отворил уста.
— Дръж се прилично, Потър, или ще те накажа! — провлече Малфой, който с пригладената си руса коса и издадената си брадичка много приличаше на баща си. — Нали знаеш, за разлика от теб ме направиха префект, което ще рече, че пак за разлика от теб имам право да налагам наказания.
— Така си е — потвърди Хари, — но пак за разлика от мен си гадняр, затова се разкарай оттук и ни остави на мира.
Рон, Хърмаяни, Джини и Невил прихнаха. Малфой сви устни.
— Я кажи, Потър, как се чувстваш, след като те пренебрегнаха заради Уизли? — попита той.
— Млъквай, Малфой! — озъби се Хърмаяни.
— Както гледам, май бръкнах право в раната — пак се ухили той. — Е, Потър, внимавай в картинката, защото ще вървя след теб като куче, докато не те спипам в нарушение.
— Вън! — кресна Хърмаяни и се изправи.
Все така ухилен, Малфой хвърли още един злобен поглед към Хари и излезе, следван по петите от Краб и Гойл. Хърмаяни затръшна подире им вратата на купето и се извърна към Хари, който веднага долови, че и тя като него е разбрала за какво намеква Малфой и се е ядосала.
— Я дай по още една шоколадова жаба — подкани Рон, който очевидно не бе забелязал нищо.