— Но докато сме последен курс тук, няма да си пилеем времето — добави Фред и огледа с обич Голямата зала. — Ще го използваме, за да направим малко пазарно проучване. Ще проверим какво очаква да намери в една шегобийница средностатистическият ученик в «Хогуортс», ще анализираме внимателно резултатите и ще произвеждаме стоки, за които има търсене.
— Но откъде ще вземете злато, за да отворите шегобийница? — попита скептично Хърмаяни. — Трябва да си набавите всички съставки и материали… ще имате нужда и от помещение…
Хари не поглеждаше близнаците. Лицето му беше пламнало и той нарочно изтърва вилицата и се пъхна да я търси под масата. Чу как горе Фред заявява:
— Хърмаяни, не ни задавай въпроси, за да не ти отговаряме с лъжи. Хайде, Джордж, ако отидем по-рано, току-виж сме пласирали преди билкологията някой и друг чифт разтегателни уши.
Хари се показа изпод масата и видя как Фред и Джордж се отдалечават, всеки понесъл цяла купчинка препечени филийки.
— Това пък какво означава? — възкликна Хърмаяни и премести поглед от Хари към Рон. — «Не ни задавай въпроси…» Дали вече не са намерили отнякъде пари за шегобийницата?
— И аз се питам същото — сподели Рон, сбърчил чело. — Това лято ми купиха комплект нови официални мантии, направо недоумявам откъде са взели галеони…
Хари реши, че е крайно време да насочи разговора в друга, безопасна посока.
— Как мислите, дали тази година наистина ще ни бъде чак толкова трудно? Заради изпитите?
— О, да — отговори Рон. — Няма начин да не е трудно. Изпитите за СОВА са си важни, от тях зависи за каква работа можеш да кандидатстваш после и така нататък. Бил ми каза, че сме щели да имаме и професионални консултации, така че догодина да посочим на кои от изпитите за ТРИТОН ще се явим.
— А знаете ли какви искате да станете след «Хогуортс»? — попита ги Хари подир малко, вече след като излязоха от Голямата зала и се отправиха към кабинета по история на магията.
— Не съвсем — призна си Рон. — Освен че…
Той погледна някак плахо.
— Освен че…? — подкани го Хари.
— Че ми изглежда страхотно да си аврор — призна си на мига Рон.
— Така е наистина — подкрепи го разпалено Хари.
— Но аврорите са, така да се каже, избраници — допълни Рон. — Трябва да си невероятно добър. А ти, Хърмаяни?
— Още не знам — рече тя. — Но искам да се занимавам с нещо истински значимо.
— Че не е ли значимо да си аврор! — възкликна Хари.
— Разбира се, че е, ала има и други стойностни неща — отбеляза замислено момичето. — Ако можех да разгърна дейността на СМРАД…
Хари и Рон се постараха да не се споглеждат.
По всеобщо мнение историята на магията бе най-скучният предмет в магическия свят. Преподаваше им го един дух бродник, професор Бинс, който с монотонния си глас ломотеше толкова приспивно, че човек се унасяше най-много до десет минути, а в топло време и за пет. Провеждаше часовете все по един и същ начин — говореше, без да спира, а те си записваха, или по-скоро зяпаха сънено някъде в пространството отпред. В края на годината Хари и Рон си взимаха изпита благодарение на това, че преписваха записките на Хърмаяни и учеха по тях — както личеше, единствена тя бе в състояние да устои на приспивната мощ в гласа на Бинс.
Този час трябваше да изтърпят четирийсет и пет минутното му мърморене за Великанските войни. През първите десет минути Хари чу достатъчно, та да отсъди разсеяно, че друг учител би могъл да изложи материала и по-интересно, после обаче се заплесна и посвети останалото време на морския шах, на който заедно с Рон поиграха отстрани на пергамента, докато Хърмаяни ги попоглеждаше сърдито с крайчеца на окото.
— Какво ли ще правите, ако тази година не ви дам бележките си — подметна тя хладно, след като излязоха в междучасие, а Бинс напусна класната стая, промушвайки се през черната дъска.
— Ще ни скъсат на изпита за СОВА, ето какво — отвърна Рон. — Ако искаш да ти тежи на съвестта, Хърмаяни…
— Просите си го — тросна му се тя. — Дори не опитвате да слушате Бинс, нали?
— Напротив, опитваме се! — възмути се Рон. — Но нямаме твоя ум, памет и концентрация, просто си по-умна от нас… и не е хубаво все да ни го натякваш.
— Не ми излизайте с този номер! — отсече Хърмаяни, но изглеждаше донякъде умилостивена, докато вървеше пред тях през мокрия двор.
Стелеше се лека мъгла, ръмеше и фигурите на учениците, застанали на групички из двора, изглеждаха някак размазани. Хари, Рон и Хърмаяни се усамотиха под един балкон, откъдето капеше вода, вдигнаха яките, за да се предпазят от септемврийския студ, и взеха да обсъждат с каква ли задача ще ги посрещне Снейп в първия час за тази година. Накрая се съгласиха, че със сигурност ще им даде нещо изключително трудно, та да ги стресне до смърт след двумесечната ваканция. Точно тогава иззад ъгъла се показа някой, който се отправи към тях.