— Здравей, Хари!
Беше Чо Чан и — което бе най-странно — отново бе сама. Наистина изглеждаше твърде необичайно, защото тя винаги бе наобиколена от цяла групичка кикотещи се момичета. Хари си припомни колко се беше измъчил, докато се опитваше да я издебне сама и да я покани на Коледния бал.
— Здрасти — поздрави и той и усети как пламва.
«Добре че този път поне не съм залян със смрадлив сок», каза си. Чо явно си мислеше, горе-долу, същото.
— Значи си махнал онова нещо?
— Да — потвърди Хари и се помъчи да се усмихне, сякаш споменът за последната им среща е по-скоро забавен, отколкото унизителен. — Е, как… как прекара лятото?
Едва изрекъл въпроса, и съжали: Седрик беше приятелят на Чо и споменът за смъртта му вероятно й беше развалил ваканцията, както бе съсипал неговата. Лицето й помръкна едва забележимо, но въпреки това тя рече:
— О, добре… Нали знаеш…
— Това тук да не е значка на «Тътшил Торнадос»? — намеси се внезапно Рон и посочи мантията на Чо, върху която се мъдреше небесносиня значка, украсена с два златни инициала «Т». — Да не си от тях?
— Да, от тях съм — потвърди Чо.
— И откога така, открай време или откакто започнаха да побеждават? — подметна Рон с упрек, който се стори неуместен на Хари.
— Откакто навърших шест години, винаги съм била от «Тътшил Торнадос» — отвърна хладно момичето. — Е, хайде… до скоро, Хари.
Чо се отдалечи. Хърмаяни изчака тя да стигне до средата на двора и се нахвърли на Рон.
— Толкова си нетактичен!
— Аз? Попитах я само дали…
— Не видя ли, че искаше да си поговори насаме с Хари?
— Е, и? Да си е говорила, никой не й е пречил…
— И какво те прихвана да се заяждаш за отбора й по куидич?
— Да се заяждам ли? Изобщо не съм се заяждал, само…
— Какво значение има дали е от «Торнадос»!
— Има, има… половината от хората, които движат с такива значки, са ги купили миналия сезон…
— И какво от това?
— Такова, че не са истински запалянковци, ами са се присламчили към победителите…
— Звънецът — оповести глухо Хари, защото Рон и Хърмаяни се караха прекалено силно, та да го чуят.
Заяждаха се през целия път към подземието на Снейп и Хари разполагаше с достатъчно време, за да заключи, че с Невил и Рон от двете му страни ще извади голям късмет, ако успее да поговори и две минути с Чо, без после да му се иска да се махне завинаги от страната.
Когато се наредиха на опашката, извила се пред класната стая на Снейп, Хари си мислеше, че все пак именно Чо е решила да дойде и да го заговори. Тя беше момичето на Седрик, преспокойно можеше и да го намрази, задето е излязъл жив от Тримагическия лабиринт, а Седрик е загинал, въпреки това му говореше съвсем дружелюбно и с нищо не намекваше, че го мисли за луд и за лъжец и по някакъв ужасен начин за виновен за гибелта на Седрик… точно така, тя сама беше дошла и го беше заприказвала, и то за втори път от два дни… при тази мисъл Хари се поободри. Дори злокобното скърцане, с което вратата в подземието на Снейп се отвори, не погуби надеждата, надигнала се като пъстроцветно сапунено мехурче в гърдите му. Влезе след Рон и Хърмаяни в класната стая и ги последва към масата в дъното, където обикновено седяха, без да обръща внимание на съскането и гневните подмятания и на двамата.
— Тишина — нареди ледено Снейп и затвори след себе си вратата.
Всъщност не се налагаше да въдворява ред: още щом чу как вратата се затръшва, класът се усмири и всяка суетня секна. Беше достатъчно Снейп само да се появи, за да замълчат всички.
— Преди да започнем днешния урок — подхвана преподавателят, като се носеше със свистяща мантия към катедрата и ги оглеждаше един по един свирепо, — смятам за уместно да напомня, че през юни ще се явите на важен изпит, на който ще покажете доколко сте усвоили състава и приложението на магическите отвари. В курса ви безспорно има някои малоумници, въпреки това се надявам да изкарате на изпита за СОВА поне «Приемлив», за да не си навлечете… гнева ми. — Погледът му се спря на Невил, който преглътна притеснен. — Догодина мнозина, разбира се, вече няма да учат при мен — продължи Снейп. — В класа по отвари за ниво ТРИТОН взимам само най-добрите, което ще рече, че с някои от вас със сигурност ще се сбогуваме.