Тя пак почука по черната дъска — първите думи изчезнаха, за да бъдат заменени от «Цели на курса»:
По време на курса учениците трябва:
1. Да усвоят принципите, залегнали в основата на защитната магия;
2. Да се научат да разпознават обстоятелствата, при каквито могат законно да прилагат защитна магия;
3. Да вместят прилагането на защитната магия в рамките на практиката.
Две-три минути в стаята се чуваше само дращенето на перата по пергамента. След като всички си преписаха трите цели на курса, посочени от професор Ъмбридж, тя попита:
— Има ли всеки от вас екземпляр от «Теория на отбранителната магия» на Уилбърт Слинкхард?
Класът зашушука в знак на съгласие.
— Я да опитаме отново — подкани професор Ъмбридж. — Когато задавам въпрос, искам да отговаряте с: «Да, професор Ъмбридж», или «Не, професор Ъмбридж.» И така, има ли всеки от вас екземпляр от «Теория на отбранителната магия» на Уилбърт Слинкхард?
— Да, професор Ъмбридж — разнесе се в кабинета.
— Браво на вас — рече преподавателката. — А сега отворете на пета страница и прочетете «Глава първа. Основни правила за начинаещи». И никой да не говори.
Тя се дръпна от черната дъска и се разположи на стола зад катедрата, след което загледа един по един учениците с подпухналите си жабешки очи. Хари отвори «Теория на отбранителната магия» на пета страница и зачете.
Беше страшно скучно, почти като в часовете на професор Бинс. Той усети, че не може да се съсредоточи и му се налага да чете реда по десетина пъти, без да разбере нищо освен първите думи. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Рон, който седеше до Хари, въртеше разсеяно перото и зяпаше все едно и също място върху страницата. Хари вдигна очи и видя нещо, което толкова го изненада, че направо го изтръгна от вцепенението.
Хърмаяни дори не беше разгърнала своята «Теория на отбранителната магия». Беше вдигнала ръка и се бе втренчила в професор Ъмбридж.
Хари не помнеше някога да е пропускала да прочете нещо, което са й възложили, нито да е устоявала на изкушението да разлисти която и да е книга, попаднала й пред очите. Погледна я озадачено, тя обаче само поклати лекичко глава, за да му покаже, че в момента не й е до въпроси, и продължи да гледа немигащо преподавателката, която точно толкова решително се беше извърнала в друга посока.
Минаха още няколко минути и сега вече не само Хари не изпускаше от очи Хърмаяни. Главата, която им бяха възложили да прочетат, бе толкова скучна, че все повече и повече ученици предпочитаха да наблюдават безмълвните опити на Хърмаяни да привлече вниманието на професор Ъмбридж, вместо да се борят с «Основни правила за начинаещи».
Когато повече от половината клас зяпаше Хърмаяни, а не учебника, професор Ъмбридж изглежда реши, че не може повече да пренебрегва така създалите се обстоятелства.
— Какво има, моето момиче, искате да попитате нещо за главата ли? — обърна се тя към Хърмаяни така, сякаш едва сега я е забелязала.
— Не, не за главата — отвърна Хърмаяни.
— В момента четем — напомни професор Ъмбридж и оголи острите си зъбки. — Ако имате въпроси за нещо друго, можем да ги разгледаме в края на часа.
— Имам въпрос за вашите цели на курса — уточни Хърмаяни.
Професор Ъмбридж вдигна вежди.
— Как се казвате?
— Хърмаяни Грейнджър — представи се момичето.
— Според мен, госпожице Грейнджър, целите на курса са изложени пределно ясно, достатъчно е да ги прочетете внимателно — каза професор Ъмбридж с подчертано благ глас.
— Не и според мен — заяви упорито Хърмаяни. — Там не пише нищо за използването на защитните заклинания.
Настъпи кратко мълчание, доста от учениците се извърнаха и сбърчили чела, загледаха трите цели на курса, които още се мъдреха върху черната дъска.
— За използването на защитните заклинания ли? — повтори професор Ъмбридж и се подсмихна. — Лично аз не си представям, госпожице Грейнджър, в класната стая да възникнат ситуации, при които да се наложи да използваме защитни заклинания. Нали не очаквате да ви нападнат по време на час?
— Ама няма ли да правим магии? — възкликна на висок глас Рон.
— В моите часове, ако някой ученик желае да каже нещо, трябва да вдигне ръка, господин…?
— Уизли — уточни Рон и вдигна рязко ръка.
Професор Ъмбридж се усмихна още по-широко и му обърна гръб. Хари и Хърмаяни тутакси също вдигнаха ръка. Професор Ъмбридж насочи за миг изпъкналите си очи към Хари и се обърна към Хърмаяни.