— Да, госпожице Грейнджър. Искате да питате нещо ли?
— Да — потвърди Хърмаяни. — Смисълът на защитата срещу Черните изкуства е да упражняваме защитните заклинания, нали?
— Вие, госпожице Грейнджър, да не би да сте обучен от министерството квалифициран преподавател? — попита с превзета любезност професор Ъмбридж.
— Не, но…
— В такъв случай се опасявам, че нямате нужната подготовка да решавате какъв е «смисълът» на един или друг учебен предмет. Новата ни образователна програма е разработена от магьосници, далеч по-зрели и умни от вас. Ще учите за защитните заклинания по безопасен начин и…
— Каква е ползата от това? — провикна се Хари. — Ако ни нападнат, изобщо няма да е безопасно и…
— Ръката, господин Потър! — изтананика професор Ъмбридж.
Хари вдигна високо пестник. И този път преподавателката побърза да му обърне гръб, сега обаче още няколко ученици вдигаха ръка.
— А вие как се казвате? — обърна се професор Ъмбридж към Дийн.
— Дийн Томас.
— Е, господин Томас?
— Както каза и Хари, няма да е никак безопасно, ако ни нападнат — рече той.
— Питам още веднъж — поде учителката с дразнещата си усмивка, — нима очаквате да ви нападнат в моите часове?
— Не, но…
Професор Ъмбридж го прекъсна.
— Не че искам да оспорвам системата на преподаване в училището — отбеляза тя и широката й уста се разтегли в не особено убедителна усмивка, — но в тези часове сте били изложени на въздействието на много безотговорни магьосници, наистина много безотговорни, да не говорим пък — подсмихна се гадничко Ъмбридж, — че сте си имали работа и с крайно опасни мелези.
— Ако имате предвид професор Лупин — провикна се ядосано Дийн, — по-добър преподавател не сме имали…
— Ръката, господин Томас. Както вече споменах, сте усвоявали заклинания, твърде сложни и неподходящи за възрастовата ви група, които са можели да доведат дори до смъртен изход. Наплашили са ви, втълпили са ви, че едва ли не през ден ще трябва да отбивате набезите на Тъмните сили…
— Няма такова нещо — възрази Хърмаяни, — просто…
— Не сте вдигнали ръка, госпожице Грейнджър!
Хърмаяни го направи. Професор Ъмбридж й обърна гръб.
— Доколкото разбрах, предшественикът ми не само е правел пред учениците забранени от закона магии, но и ги е насочвал срещу вас.
— Е, нали се оказа после, че е смахнат — отбеляза разпалено Дийн. — Въпреки това научихме страшно много от него.
— Не сте вдигнали ръка, господин Томас! — изписка професор Ъмбридж. — И така, министерството е на мнение, че за да си вземете изпита, е предостатъчно да имате и теоретични познания, нали училището е тъкмо за това? Вашето име? — добави тя и се втренчи в Парвати, която тъкмо беше вдигнала ръка.
— Парвати Патил, а в изпита за СОВА по защита срещу Черните изкуства няма ли и практическа част? Не се ли иска от нас да покажем, че знаем как да правим контрапроклятия и други такива неща?
— Стига да сте изучавали достатъчно прилежно теорията, няма причина да не направите заклинанията по време на изпита, когато ще бъдете под внимателно наблюдение — побърза да изтъкне професор Ъмбридж.
— Без да сме ги упражнявали? — възкликна невярващо Парвати. — Искате да кажете, че ще правим заклинанията за пръв път направо на изпита?
— Повтарям, стига да сте изучавали достатъчно прилежно теорията…
— А каква полза ще имаме от теорията в истинския живот? — провикна се Хари, отново вдигнал високо юмрук.
Професор Ъмбридж го изгледа свирепо.
— Това тук е училище, господин Потър, а не животът — изрече тя тихо.
— Значи от нас не се иска да сме подготвени за онова, което ни чака там?
— Там не ви чака нищо, господин Потър.
— Нима? — рече Хари.
Гневът му, който беше бълбукал цял ден, достигаше точката на кипене.
— Кой, мислите, че ще напада дечица като вас? — попита професор Ъмбридж с ужасно мазния си глас.
— Хммм, чакайте да помисля… — отвърна уж вглъбен Хари. — Може би… Лорд Волдемор?
Рон зяпна, Лавендър Браун изписка тихичко, Невил направо се свлече от стола си. Преподавателката обаче дори не трепна. Беше се облещила мрачно и самодоволно срещу Хари.
— Отнемам от «Грифиндор» десет точки, господин Потър.
Класната стая застина в гробовно мълчание. Всеки от учениците гледаше или Ъмбридж, или Хари.
— Нека си изясним някои неща. — Професор Ъмбридж се изправи и долепила ръце с къси дебели пръстчета към катедрата, се надвеси към учениците. — Казали са ви, че от мъртвите се е завърнал някакъв Черен магьосник…