Голямата публичност за биографията на Скийтър, щеше със сигурност да шокира тези които смятаха че Дъмбълдор е водил безукорен живот. Попитах я, какви са най-големите тайни които е разкрила?
— Е, Бети не ставай смешна, няма да ти издам най-важното, преди да почне да се продава книгата! — изсмя се Скийтър — Но мога да обещая на всички, които все още си мислят, че Дъмбълдор беше толкова миловиден, колкото беше бялата му брада, че жестоко се лъжат. Мога да кажа само, че никой, който е чувал отношението му към Тъмните Изкуства, не си е и представял, че в младините си той всъщност се е забърквал с тях! И за човек, молещ за толерантност и разбиране, в младините си той въобще не е бил с толкова широки възгледи! Да, Албус Дъмбълдор е имал изключително мрачно минало, а да не споменавам и крайно подозрителното му семейство, което толкова старателно се опитваше да потули.
Попитах Скийтър, дали няма предвид брата на Дъмбълдор, Абърфорт, чиято присъда за неправилно използване на магия, издадена от Магисбора, породи малък скандал преди петнадесетина години?
— О, Абърфорт е само върха на айсберга! — изсмя се Скийтър — Не, не, аз говоря за нещо много по-лошо от брат с интересното хоби да се кара на козите, по-лошо даже и от баща, нараняващ мъгъли — Дъмбълдор не можеше да запази тези неща в голяма тайна все пак, защото и двете бяха санкционирани от Магисбора. Не, майката и сестрата са тези, които ме заинтригуваха и след малко проучване открих истински източник на лоши нрави и безсрамни… но както казах, ще трябва да почакаш за глави от девета до дванадесета за пълната картинка. Единственото което мога да кажа е, че не е странно, че Дъмбълдор никога не е говорил, как си е счупил носа например…
Въпреки че разбутва костите на семейството му, Скийтър може ли да отрече брилянтността, която е довела Дъмбълдор до толкова невероятни магически открития?
— Той имаше мозък… — отстъпи тя — въпреки, че винаги е имало въпроси дали всички заслуги за откритията му са негови. Както разкривам в глава шестнадесета, Айвън Дилъсби твърди, че той вече е бил открил осем приложения на змейската кръв, когато Дъмбълдор му „взел назаем труда“.
Но, значимостта на някой от постиженията на Дъмбълдор, не може да бъде отречена. Какво ще кажете за победата му над Гриндълуолд?
— О-о, радвам се, че спомена Гриндълуолд! — каза Скийтър с доста неприятна усмивка. — Страхувам се че, тези които лековерно са повярвали на невероятната победа на Дъмбълдор трябва да се подготвят за удар. Много долни неща са ставали. Всичко което мога да кажа, е да не бъдете толкова сигурни че това е бил вълнуващ дуел между легенди. След като прочетат книгата ми, много хора ще трябва да заключат, че Гриндълуолд е развял бяло знаме от върха на пръчката си и се е предал без бой!
Скийтър отказа да коментира повече по тази увлекателна тема, и за това обърнахме разговора към темата, която със сигурност ще омае читателите повече от всяка друга.
— О, да… — каза Скийтър, кимаща живо — посветила съм цяла глава на цялостните отношения Потър — Дъмбълдор. То е наричано нездравословно, даже злокобно. Отново казвам, читателите ще трябва да купят книгата ми за пълната история, но няма съмнение, че Дъмбълдор имаше неестествен интерес към Потър още от начало. Дали това е било най-добре за момчето — е, ще видим. Със сигурност е обществена тайна, че Потър имаше изпълнено с грижи юношество.
Попитах Скийтър, дали все още поддържа връзка с Хари Потър, от когото тя взе прочутото интервю миналата година: изключително важната статия, в която Потър говори за убедеността си, че Този-който-не-бива-да-се-назовава се е завърнал.
— О, да, развихме по-силна връзка! — каза Скийтър — Горкичкият Потър — има малко истински приятели и ние се срещнахме в един от моментите от живота му, когато той бе изложен на най-голямо изпитание — Тримагическия Турнир. Аз съм може би, единствената от малкото живи хора, които могат да кажат че познават истинския Хари Потър.
Което ни води към много слухове които циркулират, за последните часове на Дъмбълдор. Смята ли Скийтър, че Потър е бил там, когато Дъмбълдор е умрял?
— Е, не искам да разкривам много, всичко е в книгата, но свидетели в „Хогуортс“ твърдят, че са видели Потър да бяга от мястото, секунди преди Дъмбълдор да падне, скочи, или бъде бутнат. Потър по-късно е дал показания срещу Сивиръс Снейп, човек срещу който той изпитва голяма ненавист. Дали всичко е така — както изглежда? Нека Магическото общество реши това.
След тази интересна бележка, аз реших че е време да си тръгвам. Не може да има съмнение че Скийтър е написала бестселър. Междувременно поддръжниците на Дъмбълдор треперят какво ще се разкрие скоро за техния „герой“.