— Жалко! — каза Рон, посягайки към още една поничка с мармалад. — Той тъкмо започна да се издига в очите ми.
Остатъкът от втория срок премина сред омарата на слънчевите летни дни. „Хогуортс“ се върна към обичайния ред, с няколко съвсем малки промени: часовете по защита срещу Черните изкуства бяха отменени („Ама ние така или иначе достатъчно се упражнявахме в това“ — каза Рон на разочарованата Хърмаяни) и Луциус Малфой бе освободен от задълженията си като член на настоятелството на училището. Драко вече не обикаляше наперено, сякаш училището е негова собственост. Напротив, изглеждаше обиден и мрачен.
А Джини Уизли бе отново напълно щастлива.
Много скоро дойде време за връщане по домовете с експрес „Хогуортс“. Хари, Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Джини се настаниха в отделно купе. Те използваха пълноценно последните няколко часа преди ваканцията, в които им беше позволено да правят магии. Поиграха с избухващи карти, взривиха и последните фойерверки на Фред и Джордж и тренираха да се обезоръжават един друг. Хари ставаше все по-добър в това.
Те почти бяха пристигнали на гара Кингс Крос, когато Хари се сети за нещо.
— Джини, какво толкова странно забеляза у Пърси, че не искаше да кажеш на никого?
— А, това ли било? — разкикоти се Джини. — Ами… Пърси си има приятелка.
Фред изтърва купчина книги на главата на Джордж.
— Какво?
— Онази… префектката на „Рейвънклоу“ Пенелопи Клиъруотър — каза Джини. — Именно на нея пишеше той цяло лято. Срещаха се тайно из цялото училище. Веднъж ги видях да се целуват в една празна класна стая. Той беше толкова разстроен, когато тя беше… нали знаете… нападната.
— Ама нали няма да му се подигравате? — тревожно добави тя.
— И през ум не ми минава — каза Фред, който изглеждаше така, сякаш наближава рожденият му ден.
— Разбира се, че няма! — потвърди Джордж, подхилвайки се.
Експрес „Хогуортс“ намали и накрая спря. Хари извади перо и късче пергамент и се обърна към Рон и Хърмаяни.
— Това се нарича телефонен номер — каза той на Рон, написа номера си два пъти, скъса пергамента по средата и протегна на всеки от тях по едно парче. — Предишното лято обясних на баща ти как се използва телефонът, той ще ти помогне. Обадете ми се у семейство Дърсли. Няма да издържа два месеца да си приказвам само с Дъдли…
— Все пак твоите леля и вуйчо ще се гордеят с теб, нали? — каза Хърмаяни, когато слязоха от влака и се вляха в тълпата, която напираше през вълшебната бариера. — Когато научат какво си направил тази година…
— Горди ли? — отвърна Хари. — Да не си полудяла? Толкова пъти съм бил на косъм от смъртта и не се е случило! Направо ще побеснеят…
И всички заедно влязоха в света на мъгълите.