При тези думи Фред улови погледа на майка си и побърза да се съсредоточи върху мармалада.
— Този списък няма да ни излезе евтино — каза Джордж и хвърли бегъл поглед към родителите си. — Книгите на Локхарт са доста скъпички…
— Е, ще се справим някак — каза госпожа Уизли, но изглеждаше обезпокоена. — Сигурно ще успеем да вземем повечето неща за Джини от втора употреба.
— А, и ти ли постъпваш в „Хогуортс“? — обърна се Хари към Джини.
Тя кимна, изчерви се до корените на огненочервената си коса и натопи лакътя си в купичката с масло. За щастие никой не забеляза това освен Хари, защото точно в този момент влезе Пърси, по-големият брат на Рон. Беше вече облечен, а значката на префект в „Хогуортс“ беше закачена на плетеното му елече.
— Добро утро на всички! — смотолеви Пърси. — Хубав ден, а?
Седна на единствения свободен стол, но тутакси скочи, измъквайки изпод себе си някаква захвърлена там сива топка пера за бърсане на прах, както си помисли Хари, преди да забележи, че перушинестата топка диша.
— Ерол! — възкликна Рон, като пое от Пърси примрялата сова и измъкна писмо изпод крилото й. — Най-сетне отговор от Хърмаяни! Писах й, че ще правим опит да те освободим от ония Дърсли.
Той отнесе птицата до мястото, където кацаха совите зад външната врата, и се опита да я остави на една от пръчките, но Ерол се свлече отново и тогава Рон го настани върху сушилнята за дрехи, мърморейки „Горкичкият!“. После скъса плика и зачете писмото от Хърмаяни:
Мили Рон и Хари, ако си там,
Надявам се, че всичко е минало леко, че Хари е добре и че не сте извършили нищо незаконно, за да го измъкнете оттам, защото това би създало неприятности и на самия него. Тревожа се, та ако всичко е наред, съобщете ми веднага. Може би е по-добре да използвате друга сова, защото вашата няма да издържи още една поръчка.
Аз съм много заета с подготовка за училище („Как е възможно? — възмути се Рон. — Нали сме във ваканция!“) и следващата сряда отиваме в Лондон да ми купуват новите книги. Защо не се срещнем на „Диагон-али“?
Съобщете ми какво става веднага щом можете.
— Е, чудесна идея! И ние ще идем точно тогава да ви купим нещата — обяви госпожа Уизли и се зае да разчиства масата.
Хари, Рон, Фред и Джордж възнамеряваха да отидат до малката ливада, която семейство Уизли имаха на хълма. Беше оградена с дървета и не се виждаше от селото долу. Това им позволяваше да тренират куидич, стига да не летят твърде високо. Не можеха да използват истински куидични топки, които биха предизвикали недоумение, ако се случеше да излетят и да попаднат в селото долу. Затова си подхвърляха ябълки. Редуваха се да хвърчат на метлата на Хари „Нимбус две хиляди“, която без съмнение бе най-добрата — старият „Метеор“ на Рон често беше задминаван дори от пеперуди.
Пет минути по-късно те вече се катереха по хълма, преметнали на рамена дръжките на метлите си. Бяха предложили на Пърси да дойде с тях, но той отказа, под предлог че е зает. Хари го виждаше само когато семейството се събираше около масата, през останалото време той седеше заключен в стаята си.
— Много съм любопитен какви ги мъти — намръщи се Фред. — Не е на себе си. Един ден преди теб дойдоха резултатите от изпитите му — дванайсет пъти С.О.В.А., а той изобщо не се радваше!
— СПЕЦИАЛИСТ ПО ОСОБЕНА ВЪЛШЕБНИЧЕСКА АКТИВНОСТ — обясни Джордж, като видя озадачения поглед на Хари. — И Бил имаше навремето толкова. Май ще се сдобием с още един отличник в семейството. Ще умра от срам!
Бил беше най-големият брат. Той и следващият, Чарли, вече бяха завършили „Хогуортс“. Хари не ги познаваше, но знаеше, че Чарли е в Румъния да проучва змейовете, а Бил е в Египет и работи в банката на магьосниците „Гринготс“.
— Откъде ли нашите ще намерят пари за всичките ни необходими неща тая година? — каза след малко Джордж. — Пет комплекта от книгите на Локхарт! А и Джини има нужда от мантия, пръчка и какво ли не още…
Хари мълчеше. Почувства се неловко. В подземията на „Гринготс“ в Лондон се съхраняваше малко състояние, оставено от родителите му. Той, разбира се, можеше да използва тези пари само в магическия свят — тук с галеони, сикли и кнутове не можеше да се купи нищо. Но пред семейство Дърсли не бе споменал нищо за тези пари, защото знаеше, че към купчина злато не биха изпитали ужаса, който имаха към всичко магическо.
Следващата сряда госпожа Уизли ги събуди рано. След като всеки погълна набързо по половин дузина сандвичи с шунка, облякоха палтата си, а госпожа Уизли свали от етажерката една празна саксия и надникна вътре.