Ивайло Иванов
Хари Потър и сянката от планините (откъс)
Това са само първите четири глави на „Хари Потър и сянката от планините“.
Глава първа
НЕОЧАКВАНА ПОКАНА
Хари Потър беше едно много необикновено момче. За разлика от другите момчета на неговата възраст, той никак не се радваше на лятната ваканция. А като си помислиш — тя току-що беше започнала. Връстниците му от света на мъгълите сега хукваха по екскурзии и летни лагери, пътуваха до далечни страни, а той бе принуден да прекара цялото лято в тясната стаичка, от която вуйчо Върнън и леля Петуния почти не му позволяваха да излиза.
Не, Хари не беше обикновено момче.
Той бе магьосник.
Хари лежеше по корем на леглото в стаята си, небрежно разлиствайки сборника „Магии от различни народи“, което бе успял да скрие от от зоркия поглед на вуйчо Върнън. Всички останали книги, заедно с магическата пръчка, котела и метлата бяха заключени в шкафа.
Вече наближаваше полунощ. Хедуиг се бе събудила и сега нервно потрепваше с крила в клетката си.
Хари вдигна очи към нея.
— Бедната ми Хедуиг — въздъхна той — не стига, че изтезават мен, ами и теб не ми позволяват да пускам навън!
Совата почука с клюн по железните пръчки на клетката. Кой знае колко й се летеше! Но какво да се прави — лято… Едно от многото ужасни лета, които Хари бе прекарвал в този дом.
Вуйчо Върнън и леля Петуния бяха мъгъли. И то — от онази най-отвратителна порода мъгъли, които не само не вярват в магиите, но и бяха в състояние да вгорчат живота на един истински магьосник, по нелепо стечение на обстоятелствата попаднал под тяхна опека.
Хари замислено се почеса по врата — искаше му се да не мисли за цялото това противно дълго лято, което му предстоеше и през което щеше да остане затворник в тази стая, без да може да се види с Хърмаяни, със семейство Уизли, с всичките си приятели от „Хогуортс“… През тези дълги, самотни лета нерядко имаше моменти, в които на Хари му се струваше, че би се зарадвал дори на професор Снейп, стига да можеше да го зърне отнякъде, даже би стиснал и ръката на Драко Малфой, само и само да имаше някаква възможност да се измъкне от тази проклета стая!
Хари отвори сборника на произволна страница, намести очилата си и зачете съсредоточено.
Както повечето магии, този вид се правят по различен начин от различните народи. Това, обаче, не е приумица на магьосниците, а се дължи на ред причини: различните народи имат различни духове и привидения (вж. „Разширен курс по спиритология“ І, ІІ, ІІІ и ІV том от професор С. Тобиас). В Китай, арабския свят Ирландия, Мексико, Индия, България и навсякъде по света, за да изгоните дух, най-напред трябва да знаете с какъв точно дух си имате работа. Заклинание за банши няма да подейства на тенец и обратно. Джинът няма да се впечатли от магия, предназначена за пропъждане на каппа. Затова точното определяне на това какъв дух изгонвете, е от първостепенно значение…
„Разширен курс по спиротология“… Този предмет не беше от задължителните. Хари бе виждал дебелите томове на професор Тобиас в училищната библиотека, но те му се сториха прекалено огромни, за да ги мъкне в света на мъгълите. Жалко, от една страна — спиритологията бе страшно интересна и увлекателна наука, а от друга — тази глава сборника на всеки ляв крак препращаше към „разширения курс“.
От една предишна глава бе научил няколко заклинания за студен огън и сега с помощта на едно от тях си бе направил магическо кълбо, което блещукаше над книгата с меката си, светлозелена светлина. Заклинанието беше келтско и бе много особено — кълбото светеше само на онзи, който го бе направил. За всеки друг — бил той мъгъл или магьосник, тази необичайна лампа бе съвършено невидима. Това бе много добре дошло за Хари, тъй като вуйчо Върнън, който имаше навика честичко да става посред нощ и да шпионира какво прави племенникът му, изобщо не би заподозрял, че някой в къщата му все пак нарушава установения ред и изучава магии. Братовчедът Дъдли, който пък редовно предприемаше нощни набези до кухнята, също не би забелязал нищо нередно, за което после да се оплаче на родителите си. Но кълбото имаше и едно друго, незаменимо предимство — то оставаше незабелязано и за вездесъщото Министерство на магията! Там, разбира се, вероятно бързо биха научили, че някой произнася заклинание в света на мъгълите, но нямаха абсолютно никакъв шанс да разберат дали това заклинание е проработило или не. Защото за магьосниците бе забранено „да правят магии в света на мъгълите“, но нищо не бе в състояние да докаже, че в тази стая имаше направена магия!