Малко, преди да излезе на площадчето „Магнолия“, безцелно пъхна свободната си ръка в джоба на панталона. Пръстите му неочаквано докоснаха някакъв странен кръгъл предмет вътре. Я! Беше компасът на Дъдли.
По невнимание го бе пуснал в джоба си.
Глава трета
ПЪТНИКЪТ БЕЗ КУФАР
„Среднощният рицар“ пристигна незабавно.
— О, господин Хари Потър! — засмя се отвътре ухилената физиономия на Стан Шънпайк — Качвайте се по-бързо, че имаме да ходим до Хараре! Току-що някакъв африкански магьосник е закъсал с тоягата си на път за заседанието на Африканското магическо съдружие и ако не успеем да го приберем навреме… Чак не ми се мисли какви проблеми могат да си имат там! — Хайде, Ърн! — подвикна на шофьора, когато вратите хлопнаха зад гърба на Хари.
Автобусът потегли толкова рязко, че Хари загуби равновесие и рухна върху един от креватите със спусната завеска. Отвътре се разнесе съненият глас на сравнително млад, но изглежда доста попрекалил с медовината магьосник, който само небрежно изломоти някакво заклинание за защита от падащи керемиди и отново захърка.
— Накъде сме този път? — попита Стан, когато Хари вече свикна със скоростта.
— Диагон-али — простичко отвърна Хари.
— Пак ли? — учуди се Стан — А, бе момче, ти само до там ли знаеш да пътуваш? Толкова интересни магически места има по света, а той: „Диагон-али“, та „Диагон-али“… Чу ли, Ърн, — господин Хари Потър пътува до „Диагон-али“!
Ърни Пранг леко се извърна към тях, стиснал волана с две ръце и смигна дружелюбно иззад дебелите стъкла на очилата си.
— Обаче ще пристигнем утре сутринта! — предупреди ги той — тази вечер е същинска лудница!
Хари разрови джобовете си, тук някъде трябваше да има трийсетина сикли. Отброи точно тринайсет и ги подаде на Стан.
— И горещ шоколад! — рече — днес дори не успях да вечерям.
Кондукторът му посочи едно свободно легло и му донесе голяма чаша дъхав горещ шоколад, който Хари изпи на едри глътки.
— Какво толкова има на „Диагон-али“? — искрено недоумяваше Стан, докато Хари все още се наслаждаваше на останалия в устата му вкус от шоколада — Някаква си търговска улица! Такова безинтересно място!
— Може би — предположи Хари, който не познаваше кой знае колко магически места — Но във всеки случай, вдругиден ще бъда на „Седемте езера“!
— О! — възкликна Стан възхитено и дългите му уши щръкнаха още повече — Наистина ли? Това е чудесно! Следващия път, когато се видим, ще ми разправяш! По какъв повод?
— Лагер-школа от „Хогуортс“… — обясни Хари — Знаеш ли — продължи той — никога по-рано не съм бил там и… и представа си нямам какво са тези седем езера. Ти имаш ли?
— Ами… — започна кондукторът — право да си кажа, никога не съм слизал там! Само че толкова често се налага да прибираме замръкнали магьосници от „Седемте езера“ и още едно-две места, че си мисля няма ли да е по-добре направо да се открие една редовна линия дотам! От разговорите на пътниците знам, че „Седемте езера“ е от най-необикновените магьоснически сборища, които изобщо могат да съществуват. Докато на повечето други места магьосниците отиват с някаква конкретна цел или по определен повод, там всеки магьосник ходи по някаква, само своя си работа: един да помедитира на спокойствие, друг — да обмени опит, трети — да научи нещо за себе си… А много отиват просто ей-така — без да има защо, там сами разбирали за какво са дошли! И всички са доволни!…
Хари вече бе започнал да се унася, когато „Среднощният рицар“ спря също толкова неочаквано, както беше тръгнал. От инерцията, момчето чак седна на кревата и дръпна перденцето, за да види какво толкова става. Вратите се бяха отворили и оттам нахлуваше непоносимата горещина на вятъра от саваната, който довяваше със себе си облаци фини песъчинки.
На вратата стоеше чернокож магьосник с неопределяема възраст, но съвсем явно не в първа младост, загърнат в пурпурночервен плащ и с преметната през глава леопардова кожа. На краката си носеше масивни бронзови гривни, а вратът му почти не се виждаше от неизброими пластове нанизи от муски и талисмани. В ръката си стискаше възлеста абаносова тояга.
— Към Килиманджаро, към Килиманджаро!… — припряно се провикна той с дрезгав глас — ЗАКЪСНЯВАМ! — и с видима досада потропа с тоягата по пода на автобуса, цъкайки с език — Проклето нещо! Да ме остави насред път! Чувал съм, че в някои страни хората си имали метли за тая работа!
Хари остана седнал на леглото, вторачен в живописната фигура на непознатия магьосник.
— А-ха — кимна му той и потърка очи, а после допълни с въздишка — имаме си…