Африканецът посочи една, подпряна на един от креватите „Чистометка“ седем, която вероятно принадлежеше на някой млад магьосник, незнайно кога и къде закъснял.
— Това ли е то? — попита със светнали очи той — И лети, казваш?!
— И още как! — опита се да се усмихне Хари, но споменът за останалата в онзи проклет шкаф „Светкавица“ го връхлетя отново — моята е по-хубава, само че…
— Прекрасно! — възкликна чернокожият с широка негърска усмивка — Толкова удобно, практично, цивилизовано… просто сядаш и летиш, летиш, летиш…
Още по-дълбока въздишка се изръгна от гърдите на Хари.
— Какво друго може да прави? — полюбопитства африканецът.
— Как така „друго“? — учуди се Хари — просто си лети!
На физиономията на събеседника му се изписа невероятно изумление:
— „Просто си лети“, ли?…
— Малко ли е? — учуди се Хари.
Африканецът сви скептично устни:
— Че малко е, я! А, бе, хора, вие с какво си правите магиите?
Хари отвори чантата и извади магическата си пръчка.
— Такива неща не си ли виждал?
Негърът се ококори невярващо, а лицето му удължи. Изненадата му се бе сменила с разочарование.
— О-о-о-о… — отрони се от гърлото му — Млади момко, да не искаш да кажеш, че за да се чувстваш комфортно като магьосник, са ти необходими толкова джунджурии? Всъщност, забравих да се представя! — той премести тоягата в другата си ръка, а свободната протегна се към Хари — Мумбул’е М’бо, от Надзорния съвет на Африканското магическо съдружие!
— Хари Потър — пое ръката му Хари — петокурсник от „Хогуортс“.
Мумбул’е М’бо разсеяно премрежи поглед:
— Това в Уелс ли беше? — а после, забелязал кафеза на Хедуиг, се хвана за главата и отново зацъка с език — Велики Хоту Матуа! Че и сова помъкнал!… На това ли ви учат в „Хогуортс“ — да се товарите като магарета?!
Чак сега на Хари му направи впечатление, че африканецът не носеше нито куфар, нито чанта, нито дори торбичка — нищо, което да подскаже, че този магьосник е тръгнал на път. Той внимателно огледа Мумбул’е М’бо от главата до петите и обратно, но погледът не се спря на нищо, което би могло да бъде наречено „багаж“.
Усетил недоумението му, магьосникът поклати глава и философски произнесе:
— Всичко, което имам, нося със себе си!
— За совата… — поясни Хари — Не мога без нея, нали трябва да поддържам кореспонденция… Ай! — сепна се той — трябваше да пиша на Дъмбълдор, че пристигам!
Мумбул’е М’бо се разсмя високо, при което лъснаха ослепително белите му, негърски зъби. После неочаквано прасна тоягата си в пода на автобуса и върху нея изведнъж, сякаш отникъде, разпери криле огромен, зелен папагал.
— Диктувай му сега! — заговорнически се обърна той към Хари и посочи с очи към птицата, която важно запририкляка надолу-нагоре, а сетне се накокошини, заприличвайки на голяма зелена пухеста топка — казва се Н’га Н’гве.
Хари отвори нерешително уста. Не беше свикнал на такъв вид поща.
— К’во се блещиш, бе! — обади се недоволно папагалът. Гласът му звучеше като търкаляща се по покрива тенджера — Не си виждал папагал? Айде, по-живо, че ми губиш времето!
— До „Хогуортс“, Албус Дъмбълдор… — започна Хари — Потвърждавам участието си в магьосническия лагер-школа на „Седемте езера“. Пристигам утре. Хари Потър — и погледна с надежда към африканеца — така добре ли е?
— Е-е-е-е-е, видя ли — изграка птицата — не било толкова трудно! Айде, чао!
Плясна с криле и се изгуби също толкова внезапно, колкото и се бе появил.
— Забрави да кажеш „с уважение“! — изхихика Мумбул’е М’бо — Но не се притеснявай, Н’га Н’гве е запознат с етикета и ще го добави самичък! И предай на Дъмбълдор много поздрави, бяхме се запознали в Шамбала преди десетина години! — и добави с леко смущение — Това пък аз го забравих…
Хари завъртя глава.
— Никога досега не съм си представял, че един магьосник може да пътува без куфар!
— Разбира се, че може! — възкликна африканецът и започна да премята нанизите на врата си — ей-това мънисто, например, започва да свети, когато наблизо има някой злонамерен…
— „Аха — помисли си Хари — като опасноскопа, който Рон ми беше подарил!“
— Това — продължаваше чернокожият магьосник — е за защита от тъмни сили — нали разбираш — да не ми се налага да изреждам всички заклинания подред. Това… За какво беше това? Айде, няма значение… Тези тук — целият наниз, като ги освободя от конеца, служат за предсказване на бъдещето. Тази муска — с перото, съдържа концентрирани извлеци от някои магически треви. В другата, дето прилича на смачкано парче пергамент пък, има сушени плужеци… Да не говорим, че не бих заменил тези гривни — посочи той към краката си — за какъвто и да е модел от вашите бързоходни ботуши…