Хари се бе ококорил насреща му, жадно поглъщайки всяка дума на странния си африкански събеседник. Вярно, че бе почти бе преполовил „Магии от различни народи“, но изобщо не очакваше подобна лекция.
— Магьосници от много народи — продължаваше Мумбул’е М’бо — използват точно такива тояги! Различия, разбира се — има, но рядко са съществени. Твоята магическа пръчка работи безотказно, нали? Всичко зависи само от уменията на магьосника, който я държи. И метлата ти лети без проблеми, стига само да можеш да я управляваш! С нея — той отново прокара пръсти по лъскавия абанос — не е така. Може би, някъде из твоите учебници се споменава за такива тояги, но доколкото знам, там магическата тояга обикновено бива описвана като аналог на магическата пръчка. Повярвай ми — усмихна се той — не е! — и тръсна глава, сякаш с неудобство — Това, което казах в началото за метлите, можеш да го забравиш!… И аз, самият изобщо не предполагах, че метлата ти не е нищо повече от уред за летене. Бях притеснен, че закъснявах… — извиняващо гледаше към тоягата си той — а тя просто се беше изморила… Възможно е тоягата да не се подчини на магьосника, синко, макар че това се случва изключително рядко. И никога не се дължи на някаква „засечка“! В очите на по-младите бели магьосници, това може би изглежда като недостатък, но в действителност, в повечето случаи е предимство!
— А защо? — попита невярващо Хари.
— Хе, че нали това ти обяснявам — усмихна се африканецът — Ти използва срещу нея едно изключително мощно заклинане за обезоръжаване! И загуби ума и дума, когато то не подейства! Защо не подейства ли — лицето му отново придоби тайнствено изражение — ами помисли малко: Заклинание за обезоръжаване… каква е същността му — да отхвърли оръжието на противника. Така-а-а-а… А какво е това „оръжие“? — и сам си отговори — Вещ! Няма значение дали с нея могат да се правят магии или дали самата тя умее туй-онуй в ръцете на магьосника — това си е най-обикновена вещ. А тя не е вещ! Изобщо — аз притежавам много малко вещи. Тя е посредник! Години наред съм правил над нея заклинания, древни като света. Такива заклинания е правил над тоягата си и дядо ми, и дядото на моя дядо, и дядото на дядото на моя дядо… В тези заклинания е паметта на народа ми, на предците ми… Тя е мъдра, синко, тя е могъща, тя е… жива! А ти: „Експелиармус“… Ха!
— И нищо ли не може да й противодейства? — съвсем слисано попита Хари.
— Може! — отвърна Мумбул’е М’бо — Всеки магьосник сам определя думата, която да е способна да обезсили тоягата му. Веднъж и завинаги — уточни той — И обикновено никога през живота си не я произнася. Казва я само ако тоягата се превърне в негов враг. Защото това също е възможно, макар и много, много рядко. С магическата ти пръчка това никога не би станало, нали?
Хари само закима, без да каже нищо.
— Дори и да се „повреди“ — повдигна вежди африканецът — тогава просто си вземаш нова. А старата си остава в някое чекмедже и толкова! Все пак — с нея могат да се правят някои дребни неща. „Повреди“ ли се, обаче тоягата, тайната дума я обезсилва завинаги. Обикновено магьосниците избират рядко използвана дума, защото ако друг я произнесе случайно, тоягата пада от ръцете на притежателя си. И тогова, ако наблизо има някой по-внимателен недоброжелател, може да я научи и когато я използва срещу магьосника, да обезсили тоягата му. Знаеш ли колко трудно се правят? И колко време губи един магьосник, докато си направи нова? Ако оцелее, разбира се… — и се усмихна широко — Забяляза ли, че аз нито за миг не я изпуснах от ръцете си — тя не бива да бъде изпускана никога! Допирът с мен й дава от магьосническата ми сила!…
— Не разбрах — рече Хари — защо отказът на тоягата да направи нещо, бил предимство!
Мумбул’е М’бо поклати глава усмихнат:
— Именно защото е мъдра, Хари! Повярвай ми — няма нищо по-хубаво от това да разбереш кога и докъде трябва да спреш! И… да можеш да спреш! — добави след кратък размисъл той — Мда-а-а-а-а… Да можеш!