След като напълни с пари кесията си, Хари тръгна да търси „Магически пътешественик“, към който го упътваше писмото. Никога не бе забелязвал такъв магазин на „Диагон-али“. Може би защото той се оказа не по-голям от часовникарско ателие — тясно помещение с мъничка витрина, на която бяха изложени чифт крилати високи обувки, няколко магически атласа и странни пакетчета, най-обемистото от кието бе не по-голямо от цигарена кутия. Хари се ужаси: списъкът от писмото бе доста дълъг, а това, по-тясно от вестникарска будка магазинче просто не бе в състояние да побере всичко от него, да не говорим, че Хари не бе единственият, записал се за лагера — сигурно писмата до всички ученици препращаха към него.
Хари учудено поглеждаше ту към полупразната витринка, ту към писмото си от Дъмбълдор, но накрая реши, че директорът едва ли без основание бе посочил „Магически пътешественик“ и бутна вратата на магазина.
Над главата му зазвъня камбанка. На щанда застана възрастен, червендалест магьосник с обвеяно, сякаш от степни ветрове, загоряло лице и гъста къса брада. Бе облечен с плътна, непромокраема мантия.
— Господин Хари Потър! — възкликна той — Каква чест! Толкова пъти съм Ви виждал да преминавате по улицата, но смеех и да се надявам да влезете тук!
— Наложи се — усмихна му се притеснено Хари — господин…
— Бетлердорф — протегна ръка през щанда магьосникът, а когато Хари я пое, здравата я раздруса — Хайндрих-Хофман Ото Фон дер Бетлердорф — и се засмя притеснено — Не се учудвайте на името, произлизам от швабски магьоснически род, само дето от богатствата му сега е останала само тази търговийка… Не, че не искам да наема по-голям магазин, ама… знаете ли какви са наемите тука?… Та… — сепна се той — извинете, че така се разпрострях, ама нали за пръв път идвате при мен…
Хари разправи за магьосническия лагер-школа и за списъка, изпратен от „Хогуортс“.
— А-а-а-а-а — зарадва се Бетлердорф — ама разбира се, имаме всичко!
Хари крадешком се огледа, внимавайки Фон дер Бетлердорф да не забележи. Като изключим няколкото, подредени на витрината туристически принадлежности за магьосници, които спокойно биха минали за нещо като декор, в магазина нямаше нищо. Нямаше дори стелажи, върху които да се подредят стоките, в случай, че ги имаше. Изобщо, що за магазин беше това?
— Нямам нужда от тях! — сякаш отгатна мисълта му продавачът и извади изпод щанда една не особено голяма раница — но щом Ви казвам, че при стария Фон дер Бетлердорф има всичко, значи наистина има всичко!
— Това да не е от онези раници с неограничен обем? — досети се Хари.
— Именно! — засмя се Фон дер Бетлердорф, отваряйки раницата — Съветвам Ви много да внимавате, каква точно магическа раница си купувате, защото някои модели, при по-силен удар, понякога могат да се скъсат и цялото им съдържание излиза наведнъж! — той бръкна вътре и произнесе — Раница!