„А-ха — помисли си Хари — значи затова метлата и котела ги нямаше в списъка!“.
— А ти бил ли си на „Седемте езера“ — попита той Хагрид.
— Аз ли? — каза великанът — Разбира се! Уверявам ви, че ще останете доволни! В „Хогуортс“ обсъждахме идеята за летен лагер още преди края на учебната година. Аз предложих „Седемте езера“, без да зная, че от „Дурнщранг“ вече са били изпратили покана. Тя, обаче се беше забавила… — той замълча, леко сконфузено — по независещи от тях причини, предполагам, че Дъмбълдор ще ви ги обясни.
В двора на Хогуортс вече се бяха събрали над двеста ученици, екипирани за лагера. От шумотевицата всички бродещи духове се бяха изпокрили и ако не бяха подвижните стълбища, Хогуортс щеше да прилича на най-обикновен пансион, чиито питомци се стягат за най-обикновен скаутски лагер. Дъмбълдор, заедно с няколко преподаватели стояха встрани и с мъка се опитваха да въдворят ред.
— Какво носиш в джоба си, Хари? — посочи Рон издутия джоб на приятеля си.
Хари с неохота извади оттам лъскавия кръгъл предмет, с който брадовчедът му го бе замерил.
— Нищо, компас! — каза.
Рон го взе изапочна да го разглежда.
— Я — цъкна учудено с език той — такива нямаше при Бетледорф!
— Това е обикновен компас, Рон! — намеси се Хърмаяни — Такива няма на „Диагн-али“.
Рон чак повдигна вежди:
— Най-обикновен, мъгълски компас? За какво ти е?
Хари не успя да отговори, защото един ироничен глас зад тях се изкикоти ядно:
— Винаги съм знаел, че си мъгъл — нищо чудно, че мъкнеш мъгълски вещи!
Драко Малфой ги гледаше отстрани, скръстил ръце пред гърдите си. Беше облечен в нова туристическа магьосническа мантия с емблема на „Слидерин“ на ръкава.
— И вие ли се обзаведохте от будката на онзи просяк? — продължи саркастично той — татко казва, че няма по-голям разсипник от него! Някога родът му е бил по-богат и от нашия, а сега оня нещастник са препитава от търговия на дребно!
Драко също носеше нибелунгска раница, като тази на Хари, само един малък златен етикет на едната презрамка указваше, че е правена по поръчка специално за него. Той забеляза погледите на тримата и с нескрито задоволство отбеляза:
— Бива си ги нибелунгите, но за повече сикли, работят по-добре! Я, Рон — изсмя се той, забелязал ирландската му раница — явно баща ти пак не е спечелил от лотарията!
Той може би щеше да продължи да се заяжда безсмислено, но тъкмо в този момент професор Снейп подаде на Дъмбълдор някакъв голям червен пакет и директорът мигом го разпечата. Хари замря — пакетът подозрително приличаше на „конско“.
— ТИШИНА! — прогърмя оттам гласът на Дъмбълдор.
Учениците мигом се умълчаха. Хари се досети, че старият директор едва ли имаше толкова глас да ги надвика всичките, затова предвидливо бе прибягнал до метода с „конското“.
— Най-напред — продължи Дъмбълдор — искам да се извиня на всички ученици, заради забавянето на поканата. От „Дурщранг“ са ни я изпратили още през пролетта, но… — той притеснено се усмихна, а после вдигна високо дясната си ръка, в която нещо неочаквано се разшава.