— Чук-чук-чук… — заудря отново Хедуиг по железните пръчки на кафеза си.
Изглеждаше някак неспокойна. Нищо чудно — нали нея я очакваше също толкова кошмарно лято, каквото и Хари! Но полярната сова продължи да почуква с клюн по решетката, да пърха с крила и неспокойно да върти глава към прозореца.
— Какво има, Хедуиг? — извърна се Хари към нея — Да не би да … чакаш някого?
Совата още по настойчиво запърха и закима.
Хари отвори прозореца. Лъхна го нощната прхлада, която нахлу от спящия град на мъгълите. Безоблачнато небе беше обсипано от безброй блещукащи звездички и огряно от сърпа на луната. Кого ли можеше да очаква Хедуиг?
Изведнъж — далеч, далеч, Хари забеляза два неясни силуета, носещи се във въздуха. Сови. Когато наближиха, той разпозна в едната от тях улулицата наlo Дъмбълдор. Гледай ти! Какво ли пък имаше да му казва директорът посред лято?
Совите безшумно кацнаха на перваза. Към краката им имаше привързани пергаментови свитъци.
Хари взе свитъците и разчупи печата на първото писмо. Беше от директора.
УЧИЛИЩЕ „ХОГУОРТС“
Има удоволствието да покани Хари Потър
На специалния магьоснически лагер-школа
За периода от 24 юли до 10 август при „Седемте езера“.
Сборен пункт — 23 юли в „Хогуортс“.
На лагера ще имате възможност да се срещнете с много млади магьосници от различни училища и академии.
Такса — 80 сикли, платими в касата на „Хогуортс“
(в таксата са включени разноските за път)
Необходими принадлежности за лагерниците:
— Магическа раница с неограничен обем — 1 брой;
— Саморазпъваща се палатка — 1 брой;
— Магически спален чувал за нощуване на открито — 1 брой;
— Неприкосновен личен комплект на магьосника — 1 брой;
— Туристически магически обувки — 1 чифт (Важно — препоръчваме ви моделите без крилца!);
— Магически компас — 1 брой;
— Универсална магическа карта — 1 брой;
. . . . . . . . . . . . . . .
Нататък бяха изредени безброй други хитроумни магьоснически уреди и приспособления, за повечето от които до този момент Хари дори не бе предполагал, че съществуват. Тази „магическа раница“, която бе посочена в самото начало, наистина би трябвало да бъде с неограничен обем, за да ги побере всичките. Следваше указание, че тези принадлежности биха могли да бъдат закупени от магазина „МАГИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ на „Диагон-али“.
Още преди да стигне до края на писмото, двете сови разпериха криле и безшумно отплуваха в мрака на нощта.
Второто писмо обаче, беше от Министерство на магията.
Господин Потър,
Тъй като без да си служите с мъгълски осветителни приспособления, сте прочел поканата от „Хогуортс“, значи все пак Вашето заклинание е направено успешно и Вие сте нарушил забраната за правене на магии в света на мъгълите. Но тъй като тази магия и резултатите от нея, предвид тяхната специфика, по никакъв начин не биха могли да бъдат забелязани от мъгъл, единствено в този случай сме склонни да приемем, че не носите отговорност по магьосническите закони. Длъжни сме обаче да Ви отправим предупреждение, че ще преразледаме практиката на Министерството на магията и занапред такива действия ще бъдат санкционирани с цялата строгост на Закона!
Хари незабавно угаси магическото кълбо светлина и остана в мрака с разтуптяно от вълнение сърце. Потърка очи — не сънуваше ли?
Лагер!
Той никога досега не беше чувал за летни магьоснически лагери. Но това нямаше значение — важното бе, че му се удаваше възможност поне това лято за дълго да отърве от непрестанните крясъци на леля Петуния, от забраните на вуйчо Върнън и юмруците на Дъдли!
Лагер! Изумително!
Хари дори забрави, че е нощ. Дощя му се веднага да намери някакъв повод да излезе от стаята, да намери някого от досадните си роднини и незабавно да му съобщи, че за известно време няма да им „досажда“. Всъщност — те на него, но мъгъли от техния сорт просто не бяха в състояние да схванат кой на кого, в края на краищата, повече обтяга нервите.
Хм, „Седемте езера“… Хари не помнеше някога да бе чувал за това място.
Стори му се, че усети леко парване на челото си — там, където личеше белегът, който му бе останал от магията на злия лорд Волдемор в нощта, в която бяха загинали родителите му.
— Дръж се прилично на масата, Потър! — ехтеше нетърпящия възражение глас на вуйчо Върнън, докато леля Петуния разпределяше димящото какао по чашите, стараеки се да не разлива много по покривката.