Хари отвори най-напред писмото от семейство Уизли.
Беше от Рон.
Здравей, Хари!
Как караш лятото? Какво ли питам — сигурно си умираш от досада!
Научи ли за лагера? Нашите много се зарадваха, като разбраха за „Седемте езера“. Някога и те са летували там като ученици. Казаха, че мястото било невероятно! Било много полезно за всеки магьосник, поне веднъж в живота си да отиде на „Седемте езера“. Самите езера зареждали с огромна магическа сила.
Мен ме пуснаха. Нямам търпение да ида на този лагер!
Ти ще дойдеш, нали?
Хари въздъхна още по-дълбоко отпреди и отвори писмото от Хагрид.
Здравей, Хари!
Разбрах, че вече си получил писмото за лагера.
Назначен съм за скаут-водач на групата от „Хогуортс“. Нали ще се ходи по планините, а пък аз разбирам от таквиз работи. Участвах в идеята за „Седемте езера“ — голяма работа са, да знаеш!
Надявам се мъгълите да се отнасят добре с теб!
До скоро!
Брей, да му се не види! На Хари чак му се доплака. Вуйчо Върнън и леля Петуния нямаше как да не го пускат на училище. Сигурно се бояха от нещо. Но сега — за този лагер, който изобщо не беше задължителен, те имаха пълното право да продължат лятното му заточение в света на мъгълите. Той въздъхна още по-дълбоко и разпечата писмото от Хърмаяни. Сигурно и тя му пишеше за лагера.
Ами, да!…
Мили Хари!
Предполагам, че ще дойдеш на лагера! Аз научих едва тази сутрин и много се зарадвах. Щях да летувам в Испания с родителите си, но поканата промени плановете ни. Никога не бях чувала за „Седемте езера“. Първо прерових всички броеве на „Пророчески вести“, които съм запазила, но никъде нямаше и дума за тях. После потърсих в матьосническата енциклопедия, но ги нямаше нито на буква „С“, нито на „Е“. Споменати бяха само като пример на „М“ — „Магически места“. За щастие миналата година от книжарницата на „Диагон-али“ си бях купила „Атлас на всички магически местности и магьоснически сборища в света“ и там най-сетне ги намерих! „Седемте езера“ още от дълбока древност са известни на магьосниците от целия свят. Те наистина са седем и са в една планина, наречена Рила, която пък се намира в България. Щях да припадна, като прочетох това! Там със сигурност ще срещнем Виктор Крум и останалите магьосници от България, които ни гостуваха в „Хогуортс“!
Със „Седемте езера“ са свързани много предания за велики магьосници. Вече започнах да преработвам реферата си по история на магията, които беше почти готов. Надявам се, че след като се върнем от лагера, ще добавя към него поне още пет-шест рула пергамент. Бедният професор Бинс — това ще му дойде твърде много!
Сега с негърпение гледам към календара — до 23 юли има едва няколко дни, а ми се струват цяла вечност!
Вярвам, че на 23-ти ще се видим в „Хогуортс“!
Хари подпря лакти на перваза и се замисли. Значи освен Рон, Хагрид, и Хърмаяни, нямаше да види и Виктор…
— Хърмаяни, Хърмаяни… — промърмори той — Защо ли ти е трябвало да се ровиш в подробности!
Преди да получи последните писма, той вече почти се бе примирил, че през цялото това ужасно дълго лято ще си остане затворен тук и няма да среще никого от съучениците си. А сега Хърмаяни му пишеше, че Виктор сигурно също щял да бъде на лагера — така, че на Хари му се налагаше да се пребори и с мисълта, че приятелят му от България също ще бъде на „Седемте езера“, а той…
Като че ли отново усети същото парване по белега на челото си, както снощи.
Не, все трябваше да се измисли нещо! Вуйчо Върнън сигурно не бе разбрал: лагерът на Хари нямаше да струва нищо на семейство Дърсли! Хари трябваше просто да му обясни, да му разкаже да му се помоли…
Стоп!
Вуйчо Върнън щеше да изпадне в ярост. Това се бе случвало неведнъж. Той просто щеше да заяви, че Хари отново му противоречи, че отново проявава грубост и невъзпитание и т. н.
Хедуиг отново запърха с крила, усетила затруднението на приятеля си.
Той отвори кафеза и я пусна в стаята. Совата кацна на рамото му и започна да върти глава наляво — надясно.
— Искаш да мислим заедно ли? — обърна се към нея Хари — Е, хайде, тогава!
Сякаш от хиляда километра до него достигна гласът на леля Петуния. Беше време за вечеря. Хари остави Хедуиг в клетката й и нерешително тръгна към трапезарията.
„Лагер… — въртеше се непрекъснато в главата му — Лагер…“
Не, Хари на всяка цена трябваше да измисли нещо!
Нещо, което или да накара вуйчо Върнън и леля Петуния да го пуснат на „Седемте езера“ или…