— Откъде идват пани? — попита той мрачно своите съгледвачи.
— Ние не сме ги видели — отвърнаха объркани бойците.
— Вие… вие не сте ги видели? Да не би да сте ослепели и оглушали? Че кой тогава ни предупреди?
— Ние не знаем.
Стария Гарван се отвърна ядосан от тях. Иди, че ги разбери! Ала сега той имаше друга задача, вместо да се замисля над тези негодни съгледвачи и да се заема да проверява откъде беше дошло предупреждението. Защото първите вражески бойни викове вече прокънтяха и същевременно излетяха горящи стрели в сухата горичка. Враговете стояха северно от потока. Без никаква опасност за себе си те можеха да подпалят гората и прерията южно от потока. Тогава пламъците и димът щяха да изтикат бойците от горичката, а жените и децата от шатрите и да ги натикат в ръцете на пани. Никой от хората на дакота не можеше да прекоси коритото на реката, без да се изложи на дъжда от стрели на пани. Момичетата веднага разбраха това.
В това време първите пламъци вече лизнаха горичката. Никой не можеше да отиде за вода за гасене, защото стрелите на пани владееха коритото на потока.
Многогласният боен рев, който сега надигнаха враговете, даде на членовете на Мечата орда да разберат, че бойците на пани далеч ги превъзхождат числено.
Стария Гарван наду бойната свирка с високия тон, който накара хората да се ослушат, и извика:
— На конете! На конете!
Въпреки рева на пани заповедта му бе разбрана. Бойците се затичаха към стадото на своите мустанги.
Конете бяха на източната страна на поляната и двете момичета наблюдаваха с ужас какво става сега там.
Конете бяха обзети от панически ужас от развилнелите се пламъци. Те вече бяха съвсем побеснели. Мъжете дотичаха сред тях и побързаха да ги яхнат, защото единственият стремеж на мустангите беше да побягнат и отлетят колкото се може по-надалеко. Стадото кучета вече бяха прекосили потока и бяха изчезнали в нощната прерия.
Пани сигурно разбраха какво става край конете. Затова и сред тях прозвуча високият тон на бойната свирка и техният вожд изрева:
— Не пускайте койотите при конете! Не ги пускайте при конете!
Следвайки заповедта на вожда, група бойци на пани нахлуха откъм изток в горичката, където огънят едва беше започнал да се разпалва и вече се възземаше на отделни места. Мъжете на Мечата орда бяха твърде малобройни, за да могат да се противопоставят навсякъде на врага, който се нахвърли върху тях. Затова избръмчаха само няколко стрели и групата вражески бойци настигнаха конете и започнаха да се бият за тях с бойците на Мечата орда. Това хвърли конете в панически страх. Вражеските бойци навлязоха между тях и поведоха бой с хората на дакота. Всеки дърпаше другия от гърба на коня. Мъже полетяха към земята. Двама се сграбиха и отново се пуснаха. Мъже се въргаляха под сгромолясващите се коне. Неколцина скочиха и подкараха конете си, докато други хванаха юздите, за да задържат мустангите. Враговете се нахвърлиха един върху друг с ножове и бойни тояги, а през това време пламъците се издигаха все по-високо и по-високо в горичката. Животните, които междувременно се бяха освободили от вървите на краката, изпаднаха в онази ярост, която хората вече не можеха да надвият. Кои със, кои без ездачи, кои с дакота, кои с пани на гърба, те побягнаха в бесен галоп, гонени от стадния нагон, подир младия пъстър жребец, който беше изтръгнал пръта пред вождовата типи и летеше пред другите мустанги напред към изток.
Вождовете на двата враждебни лагера сигурно бяха съзрели с неудоволствие как по този начин голяма част от техните бойци се разпръснаха безполезно в прерията. От двете страни прозвуча тънкият звук на бойната свирка, който свикваше за завръщане и събиране. Тъй като беше невъзможно да се обърнат конете назад, ездачите скочиха от тях, за да се върнат при групите си. Те се разпръснаха по хълмистия терен сред нощния мрак, без да могат да се съберат отново.
Момичетата видяха неколцина бойци, които се връщаха през горичката и бързаха да се присъединят към Стария гарван на поляната сред бивака, за да получат нови заповеди. Не бяха постигнали нищо друго освен това, че конете бяха избягали. За бойците на пани това, че Мечата орда беше изгубила мустангите си, беше победа. Те отбелязаха изхода на боя за конете с всеобщ победен вик, с което отново издадоха на хората на дакота месторазположението си.
Междувременно огънят все повече обхващаше горичката. Нощта беше безветрена и пламъците не се разпръскваха с бързината на вятъра, ала сухите дървета, шумата и тревата създаваха достатъчно условия за разпространение на огъня. Сега всички жени и деца се бяха насъбрали на безтревната поляна сред бивака и в шатрите около нея, тъй като тук земята не можеше да се запали и имаше опасност само от дима. Всички се държаха съвсем спокойно. Нямаше нито блъсканица, нито викове. Всички несъзнателно подражаваха на Уичида, която стоеше до двете момичета. Онези бойци, които все още стояха в горичката, трябваше да се махнат сега оттам, ако не искаха да изгорят. Те се насъбраха около Стария гарван. Гарвана даде заповед да се нахвърлят през коритото на потока срещу врага, дори и ако се наложеше по този начин да се изложат изцяло на стрелите на папи. Той самият щеше да ги предвожда в този отчаян опит.