В бивака настъпи оживление като в мравуняк, в който са хвърлили треска.
Харка свирна на Младите кучета да се съберат, един момък свика Червените пера. Бойците се събраха около брата на Матотаупа и Непознатата мида. Към тях се присъедини и белият мъж с пушката си.
Харка, Къдрокосия и Харпстеиа гледаха да стоят колкото се може по-близо край съвещаващите се мъже. — Може ли твоето мацаваки да убие мечка? — попита братът на Матотаупа Жълтата брада.
Непознатата мида превеждаше.
— Ако я улуча в сърцето или право в мозъка… но това е само една пушка, а черепът на Гризли е твърд.
— Значи, и твоето оръжие върши работа колкото стрелата и лъка, тогава ти ще си останеш в шатрите.
— Както кажеш.
Стрелата с пера си избра седмина въоръжени с лък и стрели бойци, с които щеше да отиде най-напред, за да разгледат мечата следа. За да не заличат дирята, мъжете не излязоха с конете си, а пеша.
Когато те изчезнаха и групите на любопитните отново се пръснаха из бивака, Харка, Харпстена и Къдрокосия се озоваха на върха на пясъчния хълм.
— Сега ще се съвещаваме — каза Харка. — Какво мислите вие?
— Следата била от около два дни — каза Къдрокосия.
— Да, и аз чух това — потвърди Харпстена.
— Какво означава то? — попита Харка другарите си.
— Или е същата мечка, или е друга — каза Къдрокосия. — Ако е същата мечка, която са срещнали Дългото копие и Жълтата брада, тогава и тя е избягала като тях от планината и е дошла в околностите на нашия бивак. Матотаупа и неговите трима бойци или са забелязали това и са се върнали обратно към бивака ни по дирята, или не са я забелязали и търсят животното в планините. А може да е и друга мечка.
— Няколко сиви мечки никога не се задържат в една и съща местност. Ала две, това е възможно — подхвърли Харпстена.
— Хау, това е възможно. Какво ще правим сега?
— Ще търсим около бивака нови мечи стъпки. Никой не може да ни забрани това — предложи Харпстена.
— Съветът ти е умен — съгласиха се Харка и Къдрокосия.
— Какво ще направим? — попита Харка.
— Аз мисля така — рече Къдрокосия — или мечката е минала покрай нашия бивак на три хвърлея копие, или е дошла на някое местенце още по-близо до шатрите ни. Ето това ние ще трябва да проверим. Ще претърсим най-основно около бивака.
— Точно така.
Водени от Харка, който най-добре се беше изучил да разпознава следи, трите момчета се промъкваха целия следобед около бивака. Те проверяваха и най-мъничката следа и тъй като обитателите на шатрите бяха многобройни, имаше твърде много отпечатъци по земята. За свое най-голямо съжаление обаче те не можаха да намерят нищо, което да говори за минаването на сива мечка наблизо.
Когато започна да се стъмва, Стрелата с пера се върна с четирима от своите седем бойци. Те също не бяха свършили много работа. Открили две следи, които сякаш били от същото животно. По тях можело да се съди, че мечката е отишла на изток. Трима от бойците продължили по посока на тези следи. Когато Стрелата с пера разказваше за това в шатрата на Непознатата мида в присъствието на децата, на тях им се стори, че заместникът на вожда не е доволен от хода на събитията. Накрая той подчерта това изрично:
— Нашите бойци се пръскат насам-натам — четирима на запад, трима на изток, и по този начин ние се лишаваме за момента от едни от най-добрите си бойци.
Случаят с мечката занимаваше много децата. Трите момчета стояха цялата вечер и накрая Харка и Харпстена останаха в шатрата на Непознатата мида да спят заедно с Къдрокосия. Нямаше нищо необичайно в това децата да останат да преспят една вечер при съседи, приятели или роднини.
Заровиха огъня и трите момчета се сгушиха едно до друго под завивките. Непознатата мида не беше в шатрата. Той беше поел дежурството край конското стадо още с настъпването на нощта. Така децата бяха сами в шатрата с петте жени.
Харка още беше буден, когато двамата му другари вече спяха дълбоко. Той долови шушукане откъм женските постели и се ослуша да чуе какво се говори.
До ушите му достигна ясно гласът на бабата Шарената крава.
— Ще се случи нещастие — шепнеше тя.
— Хуш, хуш. — Четирите останали жени се скупчиха като подплашени птици в гнездо.
— Мечката ще ни накаже.
— Хуш, хуш — изсъскаха четирите жени страхливо.
— Духът й е обиден!
— Хуш … хуш …
— Всички, които стреляха по духа, ще бъдат преследвани от него. Вярвайте ми!
— Хуш… хуш… — Жените се свираха все по-близо една до друга.
— Жълтата брада … Шонка … Харка … Харпстена … цялата шатра на вожда!