— Добър ден — отговори Андрюс. — С какво мога да ви помогна?
Джимбо сложи книгата на Том Бойд на тезгяха, за да я покаже на книжаря.
— Това интересува ли ви?
Старият мъж сложи очилата си и разгледа романа с недоверчива физиономия: фалшива кожа, популярна литература, дефект при производството, да не говорим за всичките тези снимки, които замърсяваха цялото. Според него книгата ставаше само за боклука.
Точно това се канеше да отговори на своя събеседник, когато си спомни за едно антрефиле, което беше прочел в „Америкън Букселър“ за едно специално издание на този бестселър, което беше напълно унищожено поради дефект при производство. Възможно ли бе…
— Предлагам ви деветдесет долара — каза той, следвайки интуицията си.
— Шегувате се! — засегна се Джимбо. — Това е специален екземпляр. Мога да му взема три пъти повече в интернет.
— Ами добре, давайте. Аз мога да покача до петстотин долара. Взимате или се отказвате?
— Съгласен съм — реши Джимбо, след като за момент размисли.
Кенет Андрюс изчака младия мъж да напусне магазина и намери статията в списанието, в която се говореше за книгата.
Проблеми за „Дабълдей“: в резултат на дефект при печата, всичките 100 000 екземпляра от специалното издание на втория том на „Трилогията на ангелите“ от известния писател Том Бойд бяха унищожени.
Хм, интересно, отсъди старият книжар. С малко късмет, може би беше попаднал на уникален екземпляр…
Облечен в бяла престилка, Майло сервираше аранчини, питони и парчета пица в един сицилиански ресторант на улица „Дели Сципиони“. След заминаването на Керъл той беше решил да остане няколко дни в Рим и тази работа му позволяваше едновременно да си плаща миниатюрната стая в хотела и да се храни безплатно. Всеки ден си разменяше имейли с Том и доволен, че той беше започнал отново да пише, поднови контактите си с „Дабълдей“ и различни чуждестранни издатели. Обясни, че прекалено рано бяха погребали приятеля му и че скоро по книжарниците щеше да има един нов Том Бойд.
— Днес имам рожден ден — каза му една от редовните посетителки, красива брюнетка, която работеше в магазин за луксозни обувки на „Виа Кондоти“.
— Радвам се да го чуя.
Тя захапа оризовото топче, като остави малко червило върху панировката.
— Правя празник с няколко приятели в моя апартамент. Ако искате, можете да дойдете…
— Много мило, но не.
Само преди една седмица нямаше да кара да го молят, но след това, което беше споделила с него Керъл, той вече не беше същият. Беше сломен от разказа на приятелката си, която му беше разкрила скритото лице на двамата души, които обичаше най-много на света. Всичко това го караше да изпитва противоречиви чувства: безкрайно съчувствие към Керъл, към която изпитваше още по-силна любов, уважение и гордост от постъпката на Том, но също и обида, че толкова дълго е бил прокуден от техния кръг на доверие и най-вече съжаление, че самият той не беше свършил мръсната работа.
— Мисля, че ще се оставя да ме изкуши една касата — каза пълничката италианка, като посочи сладкиша, покрит със захаросани плодове.
Майло се канеше да й отреже едно парче, когато телефонът му започна да вибрира.
— Извинете ме.
Беше имейл от Керъл, който се състоеше от две думи: „Виж това!“, последвани от линк към хипертекст.
С лепкави ръце той успя някак да кликне върху екрана и попадна в сайт, който позволяваше да се правят справки в каталозите на професионалните книжари, специалисти в областта на редките и старите книги.
Ако информацията бе точна, един книжар в Гринуич Вилидж току-що беше обявил за продажба книгата, която той търсеше!
Почти веднага получи есемес от Керъл:
Среща в Манхатън?
Отговори й тутакси:
Идвам.
Развърза престилката си, хвърли я на тезгяха и излезе от ресторанта.
— А моя десерт? — обиди се клиентката.
34
The Book of Life30
Времето за четене винаги е откраднато. Може би тъкмо затова метрото се оказва най-голямата библиотека на света.
Били се възстановяваше с изумителна бързина. Бяха й махнали изкуствения респиратор, дренажите и различните електроди, преди да я преместят в отделението за рехабилитация.