Очите ми се затваряха, силите ме напускаха и изведнъж разбрах:
Ракията! Били само си допря устните, докато аз…
— Ти… сложи ли нещо в бутилката?
Без да се опитва да отрича, тя извади от джоба си кутийката с невролептици, които навярно беше откраднала от болницата.
— Но защо?
— За да ме оставиш да си тръгна.
Мускулите на врата ми бяха парализирани и изпитвах силно желание да повърна. Борех се със съня, като се опитвах да не падна, но всичко около мен се раздвои.
Последният ясен образ, който си спомням, беше на Били, която разравяше жарта с машата, преди да хвърли романа в пламъците. Чрез тази книга беше дошла, чрез тази книга трябваше да си тръгне.
Неспособен да й попреча, паднах на колене и погледът ми се замъгли още повече. Тя беше отворила екрана на моя лаптоп и по-скоро се досетих, отколкото видях, че беше включила сребърната флашка в…
Докато всичко около мен се въртеше, дочух познатия звук за нов имейл. После, докато губех съзнание, чух как един тъничък гласец ми прошепна крехко „обичам те“, което се стопи в обятията на съня.
В Ню Йорк минаваше 16 ч., когато Ребека Тайлър, литературен директор в „Дабълдей“, отговори на обаждането на своята помощничка.
— Току-що получихме ръкописа на Том Бойд! — оповести Джанис.
— Време беше! — възкликна Ребека. — От месеци го чакаме.
— Да го разпечатам ли?
— Да, по най-бързия начин.
Ребека отмени и двете срещи, които бе планирала. Третият том от „Трилогията на ангелите“ беше приоритет в издателската къща и тя нямаше търпение да види текста.
Започна да го чете малко преди 17 ч. и продължи до късно вечерта.
Без да каже и дума на шефката си, Джанис беше разпечатала копие и за себе си. Тя напусна офиса в 18 ч., за да се прибере с метрото в малкия си апартамент в „Уилиямсбърг“, като си казваше, че е абсолютно луда, поемайки подобен риск. Това беше професионален риск, който можеше да й струва работата. Но толкова бързаше да прочете края на трилогията, че не можа да се въздържи.
Именно в главите на тези две първи читателки започна да се оформя въображаемият свят, описан от Том.
Светът, в който оттук насетне щеше да живее Били.
Когато отворих очи на другата сутрин, ми се гадеше, а в устата ми имаше противен вкус. Апартаментът беше празен и студен. В камината имаше само сива пепел.
Небето беше мрачно и дъждът биеше по стъклата на прозорците.
Били беше излязла от моя живот също толкова внезапно, както беше влязла, като куршум, който беше пронизал сърцето ми, оставайки ме отново сам и нещастен.
37
Сватбата на най-добрите ми
приятели
Единствените приятели са тези, на които спокойно можеш да звъннеш в четири сутринта.
Имението — подражание на френски замък, построен през 60-те години на XX в. от един ексцентричен милиардер — се простираше по възвишенията на Зума Бийч. Шест хектара зеленина, градини и лозя, които създаваха впечатлението, че се намираш насред Бургундия, а не на брега на океана, в града на сърфистите и на плажовете с бял пясък.
Именно в това обкръжение Майло и Керъл бяха избрали да отпразнуват сватбата си. След края на нашето приключение двамата ми приятели преживяваха съвършената любов и аз пръв се зарадвах на тяхното толкова дълго отлагано щастие.
Животът продължаваше както преди. Изплатих дълговете си и уредих юридическите си неприятности. Публикуван шест месеца по-рано, третият том на моята трилогия беше стигнал до своите читатели. Що се отнася до първия филм, заснет по моите романи, в продължение на повече от три седмици той оглавяваше летните класации. В Холивуд колелото на съдбата се върти бързо: от полудяващ неудачник отново бях станал успешен автор, на когото всичко му вървеше като по вода. Sic transit gloria mundi32.
Майло направи нови офиси, но като управител на моите дела бе същински мнителен индианец. Беше си върнал бугатито, но когато разбра, че бъдещата му съпруга е бременна, го смени с едно старо волво!