Независимо, че беше още малък, Майло успя да оцелее и в продължение на повече от две години беше крал коли, продавал крек, рекетирал търговци и препродавал огнестрелни оръжия за Мара. На петнадесет години се беше превърнал в някакво хищно животно, чийто живот се управляваше единствено от насилието и страха. Хванат в тази спирала, представящ си бъдещето единствено като смърт или затвор, той дължеше спасението си на интелигентността на Том и на обичта на Керъл, която успя да го измъкне от този ад, като опроверга принципа, според който никой не напуска Мара без смъртна опасност за живота си.
Залязващото слънце спускаше последните си лъчи. Майло премигна с очи няколко пъти, за да се предпази от отражението на светлината, но и за да прогони спомените и болките от миналото.
— Да те поканя ли да хапнем морски дарове? — предложи, ставайки рязко.
— Струва ми се, че с това, което имаш в банковата ти сметка, по-скоро аз ще трябва да те поканя — отбеляза Керъл.
— Това ще бъде начин да отпразнуваме повишението ти — каза той, като подаваше ръка, за да й помогне да се изправи.
Напуснаха плажа бавно и извървяха пеша няколкото метра покрай велосипедната писта, която свързва Венис Бийч и Санта Моника.
После тръгнаха по „Търд Стрийт Променад“ — широка павирана улица, по която растяха палми и се намираха много художествени галерии и модни ресторанти.
Седнаха на терасата на бирарията „Анизет“, чието меню, написано на френски, съдържаше ястия с екзотични имена като фризе със сланина, антрекот с лукчета или ябълки дофиноа.
Майло настоя да опитат един аперитив, наречен пастис, който му сервираха по калифорнийска мода в голяма чаша, пълна с лед.
Въпреки жонгльорите, музикантите и гълтачите на огън, които оживяваха улицата, вечерята беше мрачна. Керъл беше тъжна, Майло се измъчваше от изпълващото го чувство за вина. Разговорът се завъртя около Том и Орор.
— Ти знаеш ли защо той пише? — попита внезапно Майло насред яденето, давайки си сметка, че не познава нещо съществено в същността на своя приятел.
— Как така?
— Зная, че Том открай време обичаше да чете, но писането е друго нещо. Какво го накара да измисли първата си история?
— Не зная — побърза да отговори Керъл.
Но този път лъжеше.
След като покарах известно време безцелно из града, паркирах бугатито, застрашено от конфискуване, пред къщата, за която току-що бях научил, че вече не ми принадлежи. Няколко часа по-рано бях на дъното на пропастта, но с десетина милиона долара. Сега бях просто на дъното на пропастта…
Разбит, задъхан, без дори да съм тичал, се проснах на канапето с очи, зареяни в сглобките на гредите, които поддържаха лекия наклон на тавана.
Главата ме болеше, гърбът ми беше разнебитен, ръцете ми бяха потни, а коремът ми — на топка. Задушаваше ме сърцебиене, гърдите ми се повдигаха и спускаха; отвътре бях празен, изгорен от рана, която в крайна сметка ме беше унищожила.
Цели години бях прекарал нощите си в писане, в което влагах всичките си емоции и цялата си енергия. После започнах публичните лекции и раздаването на автографи по всички краища на света. Бях създал благотворителна организация, за да позволя на децата от някогашния ми квартал да учат изкуство. По време на няколко концерта дори бях свирил на барабаните с моите идоли от „Рок Ботъм Римейндърс“1.
Но днес вече нищо не ме привличаше: хората, книгите, музиката и дори лъчите на слънцето, което залязваше над океана.
Насилих се да стана и излязох да се облегна за малко на парапета на терасата. Малко по-надолу по плажа, като остатък от периода на „Бийч Бойс“ един стар жълт крайслер с лакирани дървени части гордо показваше на задното си стъкло девиза на града: Malibu, where the mountain meets the sea2.
Взирах се до ослепяване в пламтящия ръб, който се докосваше до линията на хоризонта и осветяваше небето, преди да бъде отнесен от вълните. Тази гледка, която някога толкова ме очароваше, вече не събуждаше у мен никакъв възторг. Вече нищо не чувствах, сякаш запасът ми от емоции се беше изчерпал.
1
Рокгрупа, състояща се от известни писатели — Стивън Кинг, Скот Търоу, Мат Грьонинг, Мич Албом, чиито концерти събират средства, предназначени за финансирането на образователни проекти.