Вежливо се осведомих как е и той сподели, че с рецесията и спада на Борсата неговата търговия е по-процъфтяваща от когато и да било — вече бил отворил втори магазин в Сан Франциско и възнамерявал да открие трети в Санта Барбара.
— Виждам как при мен идват лекари, зъболекари и адвокати и ми носят своите „Лексуси“, колекции от голф клубовете или визона на жените си, защото вече не успяват да си плащат сметките. Но ти сигурно ми се обаждаш за нещо хубаво. Имаш нещо да ми предложиш, нали?
Казах му за моя Шагал, но вниманието, което ми отдели, беше само от учтивост:
— Пазарът на произведенията на изкуството още не е излязъл от кризата, мини при мен утре и ще видя какво мога да направя.
Обясних му, че не мога да чакам до утре, че съм в Сан Диего и че се нуждая от пари в брой до два часа.
— Предполагам, че и телефонът ти е спрян — отгатна той. — Не познах номера ти, Том. А като се има предвид колко плямпала се мотаят в този град, тук веднага всичко се разбира…
— И какво се разправя?
— Че си в дупка и прекарваш повече време в пиене на хапчета, отколкото в писане на новия ти роман.
Моето мълчание заместваше всички отговори. На другия край на линията го чувах как пише по клавиатурата на лаптопа си и се досетих, че прави справки относно котировките на Шагал и сумите, платени за неговите платна на последните разпродажби.
— Мога да ти възстановя връзката в рамките на един час — предложи ми той спонтанно. — Ти си в ТиТиЕй, нали? Това ще ти струва 2000 долара.
Още преди да дам съгласието си, чух шума от имейл, който беше изпратен от неговата поща. Ако София държеше хората чрез тайните им, Мицуко ги държеше чрез портфейлите им.
— Колкото до картината, предлагам ти 30 000 долара.
— Надявам се, че се шегуваш. Тя струва поне двадесет пъти повече!
— Според мен ще струва може би четиридесет пъти повече в „Сотбис“ в Ню Йорк след две-три години, когато руските новобогаташи ще са си върнали желанието да си подгреят платинените кредитни карти. Но ако искаш да видиш цвета на парите още тази вечер и ако приспаднеш астрономичната комисиона, която трябва да платя на моята посестрима в Сан Диего, мога да ти дам само 28 000 долара.
— Току-що ми каза 30 000!
— Минус 2000 за възстановяването на връзката. И освен това при условие, че следваш строго това, което ще ти посоча.
Имах ли избор? Успокоявах се, като си казвах, че имам четири месеца, за да върна сумата — увеличена с 5% лихва — и да си възстановя притежанието. Не бях сигурен, че ще успея, но можех да поема този риск.
— Изпращам ти указанията, които трябва да следваш, на твоя телефон — завърши Мицуко. — О, между другото, кажи на твоя приятел Майло, че му остават само няколко дни, за да може да си прибере саксофона.
Затворих и върнах на Естебан колекционерския му телефон в момента, когато наистина влязохме в града. Слънцето започваше да се спуска към хоризонта. Сан Диего беше красив, окъпан в розово-оранжева светлина, с което напомняше, че Мексико беше наблизо. Били използва чакането на един червен светофар, за да дойде при мен отзад.
— Брр, студено — каза тя, докато си разтриваше краката.
— Наистина, така облечена…
Тя размаха лист от тефтерче към мен.
— Дадоха ми адреса на един техен приятел, който има гараж с коли и който може би ще успее да ни намери кола. Какъв е вашият някакъв напредък?
Гледах екрана на моя телефон. Като по някаква магия отново можех да се обаждам и един есемес от Мицуко ми нареждаше да използвам вградената камера.
С помощта на Били снимах картината от всички страни, като не забравих да снимам отблизо сертификата за автентичност, залепен на гърба на платното. После, благодарение на една програма, изтеглена за няколко секунди, всяка една снимка беше автоматично датирана, криптирана и геолокализирана, преди да бъде изпратена на защитен сървър. Ако се вярваше на Мицуко, това бележене придаваше на снимките доказателствена стойност пред съда и позволяваше да бъдат противопоставени на трети такива при евентуален процес.
Тази операция не ни отне повече от десет минути и когато пикапът ни остави на централната гара, вече бяхме получили съобщение за потвърждение от заемодателя, който ни даваше адреса на негова колежка, при която да оставим картината в замяна на 28 000 долара.
Помогнах на Били да слезе на тротоара, после прибрахме багажа си и благодарихме на градинарите за помощта им.
— Si vuelves por aqui, me llamas, de acuerdo12? — каза Естебан, прегръщайки младата жена доста силно.