— Е? — попита Керъл, като се приближи до него. — Намери ли нещо?
— Може би… — отговори той и й показа маршрута, начертан на картата. Всъщност оня чужденец те покани на вечеря, нали?
— Поиска ми номера и ми предложи да излезем някоя вечер. Това притеснява ли те?
— Не, разбира се. В края на краищата не е направил нищо осъдително, нали?
Тя тъкмо щеше да му отговори да си гледа работата, когато…
— Видя ли това? — извика тя и му показа снимките на Орор и Рафаел Барос на техния райски плаж.
Майло постави пръст върху кръстчето, нарисувано с маркер върху картата, и предложи:
— Какво ще кажеш за уикендче в някой хубав хотел на мексиканския бряг?
Били поглаждаше копринения набор на една къса дантелена нощничка:
— Ако й подариш това, приятелката ти ще ти направи неща, които никога не ти е правила. Работи, за които дори не знаеш, че съществуват, толкова са мръснички…
Пабло беше облещил очи. От десет минути Били се опитваше да размени съдържанието на своята чанта за скутера на младия бензинджия.
— А това е най-доброто — заяви тя, като извади от чантата кристално флаконче, чиято кристална запушалка проблясваше като диамант.
Тя отвори шишенцето и направи загадъчна физиономия като фокусничка, която ще изпълнява номер.
— Помириши — каза тя и доближи еликсира до нос на младия мъж. — Усещаш ли това бликащо и очароващо ухание. Тези закачливи и кокетни нотки? Остави се да те погълнат есенциите на виолетки, нар, розов пипер и жасмин…
— Спрете да покварявате това момче! — помолих я аз. — Ще ни навлечете още неприятности.
Но Пабло искаше единствено да бъде хипнотизиран и за негово най-голямо удоволствие младата жена продължи тирадата си:
— Остави се да те опиянят тези нотки на мускус, фрезия и иланг-иланг…
Изпълнен със съмнения, се доближих до скутера. Беше старо колело, имитация на италианска „Веспа“ от местен конструктор, който ги е продавал в Мексико през 70-те години. Беше пребоядисван вече няколко пъти и беше покрит с многобройни лепенки, слели се с каросерията. На една от тях дори пишеше: Световно първенство по футбол, Мексико 1986…
Зад мен Били продължаваше с номерата си:
— Повярвай ми, Пабло, когато една жена носи този парфюм, тя прониква в омагьосана градина, изпълнена с чувствени ухания, които я превръщат в дива, ненаситна тигрица, жадна за с…
— Престанете с този цирк — настоях аз. — Така или иначе, никога няма да можем да се качим и двамата на този скутер.
— Че аз да не съм цял тон? — възрази тя, изоставяйки Пабло пред концентрата от женска магия, който се носеше откъм чантата на Орор.
— Освен това е много опасно. Тъмно е, пътищата са много лоши, навсякъде дупки и неравности…
— Trato hecho19? — попита Пабло, като дойде при нас.
Били го поздрави:
— Това е добра сделка. Повярвай ми — приятелката ти ще те боготвори! — обеща му тя и взе неговите ключове.
Поклатих глава:
— Това е абсурдно! Това нещо ще ни остави след двадесет километра. Ремъкът сигурно е износен до кордата и…
— Том.
— Какво?
— Този вид скутери нямат ремък. Престанете да се правите на мъж — нищо не разбирате от механика.
— Може би това нещо дори не е подкарвано от двадесет години — казах аз и завъртях ключа.
Моторът прокашля два-три пъти, преди да започне работливо да мърка. Били се качи зад мен, сложи ръцете си около кръста ми и облегна глава на рамото ми.
Скутерът полетя с трещене в нощта.
20
Градът на ангелите
Не е важно колко пъти си ударил, важно е колко удара си получил и на колко си устоял, за да вървиш напред.
През завесите проникваше утринна светлина. Били отвори очи, сподави прозявката и се изтегна мързеливо. Дигиталният екран на будилника показваше малко след 9 ч. Тя се обърна на матрака си. На няколко метра от нея, на отделно легло, Том се беше свил на една страна и беше потънал в дълбок сън. Изтощени и отпаднали, бяха стигнали до хотела през нощта. Старият скутер на Пабло беше предал богу дух на десетина километра от тяхната цел и трябваше да завършат пътуването си пеш, като си разменяха остроти през всичките последвали часове ходене.