Дата: 9 септември 2010 02:03
До: milo.lombardo@gmail.com
Драги господине,
Потвърждавам пълното унищожаване дефектната складова наличност на специалното издание на втория том от „Трилогията на ангелите“ на Том Бойд.
Брой на унищожените екземпляри: 99 999.
Операцията беше извършена днес под надзора на съдия-изпълнител от 20 до 2 часа на станцията на завод „Шепард“ в Бруклин, Ню Йорк.
Поздрави,
— Видя ли часа на имейла?
— Да — отговорих утвърдително — отговаря на часа, в който й прилоша.
— Били е физически свързана с дефектните екземпляри — отсече той.
— А унищожаването им е на път да я убие!
И двамата бяхме превъзбудени и ужасени от това откритие. Но най-вече се чувствахме безпомощни.
— Ако не направим нещо, тя ще умре.
— Какво искаш да направим? — попита ме той. — Унищожили са цялата наличност!
— Не, ако беше така, тя вече щеше да е мъртва. Останала е поне една книга, която не са нарязали.
— Екземплярът, който издателят ми беше изпратил и който ти дадох! — извика той. — Какво направи с него?
Напрегнах паметта си. Спомних си, че го бях виждал в нощта, когато Били се беше появила мокра в моята кухня, и на другия ден, малко преди да ми покаже татуировката си, а после…
Не можех да се съсредоточа. В главата ми образите се появяваха и изчезваха светкавично: а после… после… ние се скарахме и в яда си хвърлих романа в кофата за боклук в кухнята!
— Наистина сме го загазили! — подсвирна Майло, след като му обясних къде мислех, че се намира последният екземпляр.
Разтърках очи. Аз също имах треска. Болката от изкълчването беше почти непоносима; бандата мексиканци ме бяха потрошили от бой в бара до мотела; бях отровил тялото си с лекарства; бях получил изненадващ удар с юмрук; това странно момиче, което опустошаваше живота ми, ме беше целунало — неочаквано и вълнуващо…
Измъчван от главоболието, си представях мозъка си като земно кълбо, в което кипи изригваща лава. Сред цялото това заплетено положение ми хрумна какво да направим.
— Трябва да се обадя на чистачката и да й кажа да не хвърля книгата — казах на Майло.
Той ми подаде телефона си и аз успях да се свържа с Тереза. За нещастие старицата ми каза, че е изхвърлила кофите преди два дни.
Майло веднага разбра и се намръщи. Къде ли беше сега романът? В някой център за сортиране на отпадъците? На път да бъде изгорен или рециклиран? Може би някой го беше намерил на улицата? Трябваше да започнем издирване, но това беше като да търсиш игла в купа сено.
Но едно беше сигурно: трябваше да бързаме.
Защото животът на Били вече зависеше от една-единствена книга.
27
Always on my mind
Да обичаш някого? Да обичаш и неговото щастие!
Били още спеше. Майло беше тръгнал да предупреди Керъл. Бяхме се разбрали да се срещнем в библиотеката на хотела, за да направим някои проучвания и да съставим план. Докато минавах през фоайето, видях Орор, която плащаше сметката си на рецепцията.
Небрежно разрошени коси, маркови слънчеви очила, с ретро къса рокля, кожено яке, боти с високи токове и винтидж пътна чанта. При повечето жени ефектът щеше да е прекален, но при нея беше безупречен.
— Отиваш ли си?
— Утре вечер имам концерт в Токио.
— В зала „Киой“? — попитах, изненадан, че помня къде беше свирила, когато я придружавах на турнето в Япония.
Погледът й светна:
— Спомняш ли си оня стар „Плимут Фюри“ под наем? Едва намерихме залата и пристигнах три минути преди началото на рецитала. Излязох на сцената задъхана от тичането!
— И все пак свири прекрасно.
— А след концерта карахме цялата нощ, за да отидем да видим „кипящия ад“ в Бепу24!
Потопихме се в спомена. Да, бяхме имали мигове на щастие и те не бяха толкова далечни…
Орор прекъсна това неловко, но приятно мълчание, като се извини за поведението на Рафаел Барос. Била ми се обаждала през нощта, за да разбере как съм, но не съм си бил в стаята. Докато едно пиколо се занимаваше с багажа й, набързо разказах какво се беше случило с Били. Тя ме изслуша с интерес. Знаех, че майка й беше умряла на тридесет и девет годишна възраст от рак на гърдата, открит твърде късно. След тази внезапна смърт тя беше станала малко хипохондрична, във всеки случай беше много загрижена за всичко, което се отнасяше до здравето.
24
Разположен на вулканичния остров Кюшу, град Бепу е известен с хилядите си минерални извори.