От онази сутрин мина повече от година, но споменът за Били, която слиза от колата и очаровано ококорва очи, е все така жив в ума ми. Тогава не знаех, че седмиците, които ни предстоеше да изживеем, ще бъдат едновременно най-мъчителните и най-красивите в нашия живот.
— Пратка за теб — извика Ю Чан, като влезе в стаята, която делеше от началото на учебната година с Бони дел Амико.
Седнала на бюрото си, Бони вдигна поглед от компютъра и благодари на съквартирантката си. Тя беше по детски закръглена, но съсредоточеният й и сериозен поглед издаваше, че животът й не винаги е бил лек.
Лъчите на есенното слънце осветяваха стените, покрити с разнообразни афиши, които издаваха пристрастията на двете момичета: Робърт Патинсън, Кристен Стюарт, Алберт Айнщайн, Обама и Далай Лама.
— Няма ли да го отвориш? — попита китайката след няколко минути.
— Ммм — измърмори Бони разсеяно. — Чакай да й хвърля един тупаник на тая машина.
Тя опита смела маневра, като премести коня си на D4, надявайки се вземе противниковия офицер.
— Може би е подарък от Тимъти — осмели се да предположи Ю Чан, разглеждайки пакета. — Направо е полудял по теб.
— Ммм — повтори Бони. — Не ми пука за него.
Компютърът отговори на нейната маневра, като извади дамата напред.
— Добре, тогава аз го отворя — реши азиатката.
Без да чака съгласието на приятелката си, тя разкъса опаковката и откри вътре дебел том с грапава кожена подвързия: Том Бойд — „Трилогията на ангелите“, том 2.
— Това е романът, който купи на старо по интернет — каза тя с леко разочарование.
— Ммм — отвърна Бони.
Сега трябваше да запази коня си, но без да отстъпва съвсем. Щракна с мишката, за да премести една фигура, но в устрема си бързо напусна борбата.
Твърде късно да съжалявам.
Думите ШАХ И МАТ! премигваха на екрана. Проклетата купчина желязо пак я беше била!
Не е много добро начало за шампионата, помисли тя, затваряйки програмата.
Следващата седмица трябваше да представя колежа си на световния шампионат за юноши и девойки в Рим, което я възбуждаше и ужасяваше.
Момичето погледна стенния часовник във формата на слънце и побърза да прибере нещата си. Грабна романа, който току-що беше получила, и го пъхна в раницата. Щеше да приготви куфара за Рим по-късно.
— Addio, arnica mia25! — извика тя и излезе от стаята.
Спусна се по стълбите, като вземаше по три стъпала наведнъж, и бързо закрачи към гарата, за да хване БАРТ: местния бърз влак, който свързваше Бъркли със Сан Франциско, прекосявайки залива на 40 м под равнището на водата. Прочете първите три глави от книгата още във влака, преди да слезе на станция „Ембаркадеро“ и да хване трамвая на Калифорния Стрийт. Препълненият с туристи трамвай прекоси „Ноб Хил“ и мина покрай катедралата „Грейс“. Девойката слезе от дървения вагон след още две пресечки и се запъти към раковото отделение на болница „Ленъкс“, където работеше като доброволка два пъти седмично в една асоциация, разведряваща болните с игри и развлечения. Беше станала съпричастна към каузата след двегодишната агония на майка си Малори, починала от рак преди няколко години. Бони вече следваше, но беше едва на шестнадесет години — твърде млада за този вид дейност. За щастие Елиът Купър, деканът на болницата, беше приятел на д-р Гарет Гудрич, който се беше грижил за майка й в последните й дни, и си затваряше очите.
— Добър ден, госпожо Кауфман! — извика тя весело и влезе в една от стаите на третия етаж.
Лицето на Етел Кауфман светна. Допреди няколко седмици старата жена беше отказвала да се включи в заниманията по рисуване, живопис или колективни игри, организирани от асоциацията, така както не ходеше на представленията с клоуни и марионетки, които намираше за глупави и затъпяващи. Искаше да я оставят да умре на спокойствие. Но Бони беше различна. Девойката притежаваше характер и смесица от искреност и интелигентност, която бе развълнувала Етел. Двете жени се бяха опознавали дълго, но вече не можеха без срещите си на всеки две седмици. Както им беше станало навик, в началото побъбриха малко. Етел разпита Бони за лекциите й в университета и за предстоящия турнир по шах, после момичето извади книгата от чантата си:
— Изненада! — каза тя и показа красивия том.
Етел не виждаше добре и на Бони й доставяше удоволствие да й чете. През последните седмици и двете бяха изпитали магическото очарование на „Трилогията на ангелите“.