— Трябва да заминем за Рим! — реши тя.
— Не бързай толкова! — укроти я Майло.
— Как така! — възмути се тя. — Том разчита на нас. Вчера говорихте по телефона. Започнал е отново да пише, но животът на Били все още е под заплаха.
Майло направи гримаса:
— Ще пристигнем много късно. Вече няколко часа, откакто книгата е била оставена.
— Да, но не е като да е била оставена на някой стол или на някоя пейка! Сложил я е на етажерка сред други книги. Могат да минат седмици, преди някой друг да я забележи!
Тя погледна Майло и разбра, че тъй като преживяваше разочарование след разочарование, накрая той беше изгубил доверие.
— Прави каквото искаш, но аз отивам.
Свърза се със сайта на една авиокомпания. Имаше полет за Рим в 11.40 ч. Докато попълваше формуляра, я попитаха за броя на пътниците.
— Двама — посочи Майло и наведе глава.
В центъра на площада, до монументалния фонтан „Баркача“ групата от корейски туристи попиваше думите на екскурзовода:
— Дълго време площад „Испания“ се е смятал за испанска територия. Тук се намира също така международното седалище на Малтийския орден, което се ползва със статут на дрън-дрън-дрън…
С очи, вперени в дъното на фонтана, Изол Парк, на седемнадесет години, беше като хипнотизирана от светлото тюркоазено синьо на водата, на чието дъно проблясваха монетите, хвърлени от туристите. Изол мразеше да я свързват с клишето „група азиатски туристи“, което понякога беше повод за подигравки. Не се чувстваше добре в целия този церемониал, тази остаряла формула за пътуване, която се състоеше в посещението на една европейска столица на ден и чакане с часове всеки да направи една и съща снимка на едно и също място.
Ушите й бучаха, беше замаяна, трепереше. И най-вече се задушаваше сред тълпата. Крехка като вейка, тя се шмугна, за да се измъкне и се скри в първото попаднало й кафене. Това беше „Бабингтънс Тий-Руум“, на площад „Испания“ №23…
— Е, сега какво, тия ще я отворят ли тая врата, по дяволите? — извика Майло.
Застанал прав на централната пътека в самолета, той потропваше нетърпеливо.
Пътуването беше мъчително. След като тръгнаха от Лос Анджелес, първо се прекачиха в Сан Франциско, после във Франкфурт, преди да стъпят най-накрая на италианска земя. Погледна часовника си: 12.30 ч.
— Сигурен съм, че никога няма да я намерим тая книга! — изръмжа той. — Пропътувахме целия този път за нищо, а освен това умирам от глад. Видя какво ни дадоха за ядене. При тая цена на билета, това си е жива подигравка…
— Престани да се оплакваш! — помоли го Керъл. — Не мога повече да те слушам да скимтиш за това и онова. Досаден си!
Зад нея се чу одобрителен шепот.
Най-накрая вратата се отвори и позволи на пътниците да слязат. С Майло зад себе си, Керъл слезе по един ескалатор обратно на движението и се втурна, за да спечели битката за такси. За нещастие опашката беше впечатляваща, а придвижването на колите ставаше безкрайно бавно.
— Аз ти казах.
Тя дори не си направи труда да му отговори. Когато стигнаха до опашката, извади полицейската си карта, отиде до началото на опашката и я показа — същински сезам — на служителя, който отговаряше за реда.
— American police! We need a car, right now. It’s a matter of life or death29! — извика тя като инспектор Хари.
Това е нелепо. Изобщо няма да мине, помисли си Майло, поклащайки глава.
Но грешеше. Човекът повдигна рамене, без да се замисли много-много и за по-малко от десет секунди те вече седяха в едно такси.
— Площад „Испания“ — каза Керъл на шофьора. — „Бабингтънс Тий-Руум“.
Изол Парк беше седнала на малка маса в дъното на салона за чай. Младата корейка беше изпила голяма чаша чай и беше изяла един мъфин със сметана. Градът й харесваше, но й се искаше да можеше да го посети на спокойствие, без да бърза, да се поразходи из улиците, да се потопи в чуждата култура, да поговори с хората, да седне на огряната от слънце тераса на някое кафене, без непрекъснато да си гледа часовника и да се чувства длъжна да прави снимки на всеки десет секунди под натиска на групата.
Докато чакаше, тя гледаше не часовника си, а екрана на своя телефон. Продължаваше да няма съобщение от Джимбо. В Италия беше 13 ч., значи в Ню Йорк — 7 ч. сутринта. Може би още не се беше събудил.