— Мутра — произнесе той. — Коф оря апчхи мая.
— Мутра ще ме нарича, значи! — възкликна Боло и сложи ръка на дръжката на меча си. — Сега ще му дам да разбере кой е мутра!
— За Бога, Боло — намеси се генерал Китаб, — би ли млъкнал! Този Воин се опитва да ни съобщи нещо!
Ръцете на Воина-Сянка се задвижиха още по-възбудено и донякъде отчаяно — шаваше с пръсти в разнообразни комбинации, кръстосваше ръце под какви ли не ъгли, сочеше разни части на тялото си и повтаряше дрезгаво:
— Мутра. Мутра. Коф оря апчхи мая. Рашид Халиф? се плясна по челото.
— Разбрах! — възкликна. — Ама че съм глупак! Та той през цялото време разговаря най-красноречиво.
— Не ставай смешен — не се стърпя отново принц Боло. — Това грухтене ли наричаш красноречие?
— Имам предвид движенията на ръцете — отвърна Рашид, като продемонстрира похвална сдържаност, а това никак не беше лесно, когато човек има насреща си Боло. — Той използва езика на ръцете. А онова, което каза, е Мудра, а не мутра. Името му е Мудра. Опитва се да ни се представи. Говоря абхиная. Това иска да каже. „Абхиная“ е най-древният език на ръцете и аз случайно го владея.
Мудра и Сянката му незабавно закимаха с глави. Сега вече и Сянката прибра меча си и заръкомаха бързо като Мудра, та Рашид се примоли:
— Почакайте. Един по един, ако обичате. И по-бавно. Не съм разговарял на абхиная от много, време.
След като „послуша“ известно време ръцете на Мудра и Сянката му, Рашид се обърна с усмивка към генерал Китаб и принц Боло:
— Всичко е наред. Мудра е приятел. Освен това тази среща е истински късмет, защото пред нас е самият Пръв Воин на Чуп, над когото стои единствено Жрецът Хатам-шуд.
— Ако той е втори след Хатам-шуд — извика принц Боло, — то на нас действително ни е провървяло. Дайте да го пленим, да го оковем във вериги и да кажем на Жреца, че ще го пуснем само ако ни върне Бърборана здрава и читава.
— И как възнамеряваш да го плениш? — кротко попита генералът. — Съмнявам се, че ще пожелае да бъде пленен. Хъм!
— Моля, изслушайте ме — настоя Рашид. — Мудра вече не е съюзник на Жреца. Отвратил се е от нарастващата вълна от насилие и фанатизъм, породена от Култа към безезичния леден идол Безабан, и е скъсал с Хатам-шуд. Дошъл тук, в тази здрачна пустош, да обмисли следващите си действия. Ако желаете, мога да ви превеждам от абхиная.
Генерал Китаб кимна и Мудра „заговори“. Харун забеляза, че езикът абхиная не включва само ръцете, а и положението на краката, както и движенията на очите. Освен това Мудра владееше до съвършенство всяко мускулче на боядисаното си в зелено лице. Някои части от него мърдаха и красноречиво потръпваха. Това явно беше част от „разговора“.
— Не мисля, че всички чупвали са последователи на Хатам-шуд или обожатели на Безабан — каза Мудра по своя безмълвен, танцуващ начин (докато Рашид превеждаше). — Повечето са в плен на ужаса си пред невероятната магьосническа сила на Жреца. Но ако той бъде победен, чупвалите ще тръгнат след мен, а макар ние с моята Сянка да сме воини, и двамата сме почитатели на мира.
Дойде ред на Сянката да „проговори“.
— Трябва да знаете, че в Чуп Сенките се смятат за равноправни на хората, с които са съединени — започна тя (а Рашид превеждаше). — Чупвалите живеят в мрака, както ви е известно, а в тъмното сянката не запазва постоянна форма. Някои Сенки — като моя милост — научаваме как да се променяме просто като силно го пожелаваме. Представете си нашите преимущества! Ако Сянката не харесва облеклото или прическата на човека, към когото е прикачена, тя просто си измисля свой собствен стил. Сянката на един чупвала може да е грациозна като танцьор дори ако притежателят й е тромав като вол! Разбирате ли? Нещо повече — в Чуп сянката често притежава по-силна воля от Личността, или Аза, или Материята, с която е съединена. Много често Сянката е водачът, а Личността, Азът или Материята я следват. Разбира се, двамата могат и да се скарат, може да затеглят в противоположни посоки — колко често съм ставал свидетел на това! Но също толкова често се среща истинско съдружие и взаимно уважение… Затова мирът за чупвалите означава и мир с техните Сенки… А Жрецът Хатам-шуд сътвори доста беди и сред Сенките.
Мудра, Воинът-Сянка, продължи. Ръцете му се задвижиха с нарастваща бързина. Мускулите на лицето му се вълнуваха и трептяха по крайно интересен начин, а краката му танцуваха чевръсто и бързо. Рашид едва успяваше да превежда.
— Черната магия на Хатам-шуд имаше пагубни последствия — каза Мудра. — Той навлезе тъй дълбоко в Тъмното изкуство на магьосничеството, че сам стана Сенчест — променлив, черен, повече Сянка, отколкото Личност. И колкото по-Сенчест ставаше, толкова повече се очовечваше Сянката му. Сега вече е невъзможно да се различи кой от двамата е Сянката и кой е истинският Хатам-шуд, защото той постигна онова, за което никой чупвала не е посмял и да мечтае — раздели се от собствената си Сянка! Сега ходи из мрака, без Сянка, а Сянката му се разхожда където й скимне. Жрецът Хатам-шуд може да бъде на две места едновременно!