— Не разрешавам повече хули по адрес на Сенките — заръкомаха с кротко достойнство Сянката на Мудра, но Боло не й обърна внимание.
— Добре — съгласи се генерал Китаб. — Гръм и мълнии, добре! Но трябва да изпратим някой да проучи положението в Старата Зона. Кого обаче?… Я да помисля… Хм…
Харун си прочисти гърлото.
— Нека аз — предложи услугите си.
Всички обърнаха погледи към него, както си беше по червена нощница на морави петна и се чувстваше крайно нелеп.
— Ъ? Какво каза? — раздразнено попита принц Боло.
— Преди бяхте решили, че баща ми е шпионин на Хатам-шуд — каза момчето. — Сега, ако вие с генерала разрешите, аз ще шпионирам за вас Хатам-шуд или неговата Сянка — който от двамата е в Старата Зона и трови Океана.
— А защо, гръм и мълнии, желаеш доброволно да изпълниш тази опасна задача? — попита генерал Китаб.
„Уместен въпрос — каза си Харун. — Ама че съм глупак.“ Но на глас рече:
— Ами, господине, аз цял живот слушам за прекрасното Море от Приказки, за Водните Джинове и какво ли не. Но започнах да вярвам едва когато по-миналата нощ зърнах Ако в банята си. А сега, когато лично дойдох на Кахани и видях с очите си колко е прекрасен Океанът с неговите Приказни Потоци, чиито цветове дори не знам как се наричат, с Плаващите. Градинари, Многоусти Риби и какво ли не, изведнъж се оказа, че съм закъснял и Океанът всеки миг ще загине, ако не предприемем нещо. А на мен това никак няма да ми допадне, господине, никак. Не искам всички хубави приказки на този свят постоянно да се объркват или дори да загинат. Както казах, тъкмо започнах да вярвам в съществуването на Океана, та може би не е прекалено късно да направя нещо за него.
„Ето на — каза си той. — Сега вече всички ще те помислят за пълен идиот.“ Ала Фарфар? го гледаше със същия поглед, с който малко преди това съзерцаваше Мудра, и на Харун му стана много приятно, не ще и дума. След което зърна изражението на баща си и… „О, не, знам сега какво ще каже.“
— Бива си те, млади Харун Халиф? — произнесе гордо Рашид.
— Стига — промърмори бесният Харун. — Съжалявам, че изобщо се обадих.
Принц Боло се приближи до него и го фрасна по гърба, та дъхът му секна.
— И дума да не става! — разкрещя се принцът. — Да забравим, че изобщо си се обадил! Млади момко, та ти си незабравим! Генерале, питам те — нима има по-подходящ кандидат за тази работа? Защото и той като мен е роб на Любовта!
При тези думи Харун се изчерви, като внимаваше да не погледне към Фарфар?.
— Да, така е! — настоя Боло, като взе да крачи напред-назад и да ръкомаха по свойствения си малоумен начин. — Подобно на моята изпепеляваща страст, на моя амур, който ме води към Бърборана, съдбата на това момче е да спаси своята голяма любов — Океана на Приказките.
— Добре — предаде се генералът. — Млади ми господине, ти ще бъдеш нашият шпионин. Гръм и мълнии! Заслужи си го! Подбери си спътници и — на път!
Гласът му беше рязък, явно криеше тревогите си зад привидната строгост.
„Край — каза си Харун. — Късно е за отстъпление.“
— Зорко бди! Крий се из сенките! Гледай без да те видят! — извика драматично Боло. — Бъди, така да се каже, и ти Воин-Сянка.
За да се стигне Старата Зона на Кахани, трябва да се тръгне на юг през Ивицата на Здрача покрай брега на Чупландия, докато мрачният и тънещ в тишина континент остане отзад и навсякъде пред взора се запростира Южният Полярен Океан на Кахани. Харун и Ако Водният Джин потеглиха по-малко от час след като момчето изяви готовност за мисията. За спътници си избраха Многоустите Риби Гупи и Бага, които изпускаха мехури подир тях, както и Плаващия Градинар Мали, с неговите люлякови устни и шапка от коренища. Мали крачеше по водата редом с тях. (На Харун му се искаше да вземе със себе си и Фарфар?, но от смущение не я помоли да дойде с него, а и тя като че ли предпочиташе да остане с Мудра. Рашид пък трябваше да превежда езика на жестовете на генерала и принц Боло.)
След няколко часа пътуване на висока скорост през Ивицата на Здрача те се озоваха в Южния Полярен Океан. Тук водата беше още по-обезцветена, а температурата й много ниска.
— Посоката правилна, заявявам решително.
— Преди беше мръсно, сега — отвратително! — обадиха се Гупи и Бага, като се давеха и кашляха.
Мали препускаше по повърхността на водата с жизнерадостен вид.
— Щом като водата е толкова отровна, не те ли болят краката? — попита го Харун.
Мали поклати глава.