Макуилямс обаче не спеше. Не можеше. Вълнението му беше твърде силно. Остана буден, за да бъде нащрек. И за да реши кой е най-добрият начин да убие Кий и деветимата му главорези, след като натоварят оръжията. Хрумна му да го направи в ранните часове на дъждовното утро, докато спят. Така щеше да бъде най-лесно. Но се отказа. Това означаваше да убие и шофьорите. Не можеше да им довери тайната за смъртта на десет души. Пък и после Макуилямс и неговите войници трябваше сами да натоварят камионите. И да ги закарат до Хило. Освен това не го привличаше минималното предизвикателство да ги убие един по един, докато спят.
Но докато гледаше как лъчите на зората се опитват да проникнат през сивкавия дъжд, Макуилямс се зачуди дали не допускаше грешка. Все още можеше да го направи. Не беше твърде късно. Може би просто ръцете го сърбяха да застреля някого. Убийството на човека пред „Макдоналдс“ бе разгорещило кръвта му. Но той положи усилия да се успокои. Скоро всичко щеше да свърши. Макуилямс реши, че първоначалният му план е най-добър. Да ги остави да натоварят камионите и сетне да свърши мократа работа. Щеше да бъде по-забавно, ако окажеха съпротива. Пък и им бе дал възможност да видят ефрейтори А, Б и В в действие и да разберат колко са добри в бързите убийства.
Девлин беше готов. Дойде моментът да узнае какво са намислили Кий и хората му. Да види с очите си. Първо трябваше да ги изкара навън. И знаеше точно как да го направи.
Виждаше десетина от кучетата убийци на Кий. Не искаше да се среща с тях. Девлин се прицели в първите две мишени и бързо ги застреля — едното в главата, другото в гърдите.
Отмести око от оптическия мерник на пушката, за да види реакцията. В продължение на няколко минути спящите кучета не направиха нищо, но скоро мирисът на кръв ги събуди и те започнаха да дращят с нокти и да вият в кучкарника. Следващите три изстрела бяха по-трудни, защото трябваше да се прицели в движещи се мишени. Девлин взриви главите на два от песовете и уцели трети в тялото. Кръвта и труповете побъркаха останалите кучета, които започнаха да се нападат едно друго. Няколко разкъсаха телата на умрелите.
Макуилямс чу първите два изстрела и скочи. Разбра откъде идват и изпрати ефрейтор А в спалнята на горния етаж, после изкрещя на Кий и на хората му да се събудят.
Девлин наблюдаваше внимателно, очаквайки да види някакво раздвижване, но от къщата не излизаше никой. Ако не чуваха нищо, значи бяха пили и пушили марихуана до късно. Ала Девлин нямаше намерение отново да нахлува в чужда къща. Този път щеше да ги накара да излязат. Той спокойно зареди пушката и стреля в глутницата лаещи кучета. Отмести око от мерника, огледа ранчото и пак зареди маузера. Най-сетне чу викове и крясъци, идващи от къщата, но все още никой не се показваше. Нещо не беше наред. Доколкото ги познаваше, онези хора не бяха толкова дисциплинирани, че да стоят вътре и да кроят планове, докато някой избиваше кучетата им. Но Макуилямс не влизаше в сметките му.
Капитанът будеше хората в къщата и ги караше да проверяват оръжията си и да чакат заповеди.
Девлин реши, че им трябват още предизвикателства. Прицели се и стреля в резервоара за бензин на най-новия пикап. Нагорещените куршуми запалиха бензина. Задната част на пикапа избухна в пламъци.
Спря да стреля и зачака. Все още не ставаше нищо. Девлин тихо изруга и се примири с мисълта, че в къщата има някой, който е запазил самообладание, чака и наблюдава. Явно човекът в ранчото чакаше да разбере колко са стрелците и къде се намират. Сигурно беше военен и имаше боен опит.
Девлин погледна вляво, опитвайки се да види Тули, но не го забеляза. Хората в къщата още не знаеха, че Девлин има подкрепление. Той осъзна, че вероятно е издал местонахождението си. Реши да погледне още веднъж през мерника на маузера, после да се премести. Наведе се, но удари коляното си в един камък. Дръпна се назад и приклекна, за да го отмести, и в същия миг чу изстрел. Земята зад него се пръсна на парчета. Ако беше останал на мястото си зад маузера, щеше да бъде мъртъв.
Девлин се прилепи до основата на хълмчето и запълзя наляво, извън обсега на огъня. Надникна точно навреме, за да види двамата мъже в цивилни дрехи, които излязоха от къщата. Бяха бели. Имаха хубавото телосложение и късите подстригани коси на войници. И носеха военни оръжия.