Първият, ефрейтор Б, вдигна автомат „Барет 82А1“ петдесети калибър. Вещо описа няколко дъги с дулото и изстреля поток от тежки куршуми, които разбиха на пух и прах хълмчето пред Девлин. Зад ефрейтор Б стоеше ефрейтор В. Той държеше четирийсетмилиметров гранатомет „М16А2“. Девлин чу пукота и усети как земята се разтресе, когато една от гранатите експлодира на десет метра от него. Куршумите от „Барет 82А1“, петдесети калибър, разрушаваха укритието му. Гранатите скоро щяха да го намерят. А ако се покажеше, снайперистът, който бе изстрелял първия куршум, щеше да го убие. Беше хванат в смъртоносен капан.
Той остави маузера на земята. Оръжието беше прецизно и струваше четири хиляди долара, но в момента беше безполезно. Девлин взе мозберга и го напомпа.
Единствената му надежда беше Тули. Мъжете, които стреляха, не бяха от шайката на Кий, а обучени и дисциплинирани бойци. Явно бяха чакали, докато го бяха засекли с оптическите мерници. Бързо бяха измислили план как да го убият. И го изпълняваха акуратно.
Двамата войници бавно вървяха към него. Онзи с автомата „Барет“ продължаваше да стреля. На двайсетина крачки от Девлин избухна още една граната. Но сега войниците трябваше да заобиколят къщата и да го изгубят от поглед.
Девлин се възползва от възможността, за да се промъкне надясно. Остана прилепен до полуразрушеното си укритие и се придвижи по-нататък. Бързо отвинти оптическия мерник на маузера, излезе от укритието си и надникна във всички прозорци на къщата, опитвайки се да види откъде идват изстрелите. Разполагаше със съвсем малко време, защото двамата войници скоро щяха да започнат да стрелят по него.
Единственото, което съзря, беше отворения прозорец на втория етаж. В стаята беше тъмно.
В същия миг се показа екипът от убийци. Девлин бе принуден да се върне зад укритието си. Не можа да се възползва от възможността да премахне стрелеца в къщата. Но в същия миг Тули откри огън със своя картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Потокът от деветмилиметрови куршуми започна от стъпалата на войника с автомата „Барет“, петдесети калибър, и завърши в гърдите му. Тялото на ефрейтора се разтресе и се обля в кръв, а гърдите му се разкъсаха на големи парчета. Докато падаше, куршумите на Тули пронизаха врата и брадичката му, раздробявайки лицето. Самоанецът го бе прерязал на две.
Девлин остави оптическия мерник, застана на коляно и бързо допря мозберга до рамото си. Стрелецът от къщата се бе приближил до прозореца, за да се опита да види откъде идват смъртоносните куршуми и Девлин стреля три пъти в прозореца. Изстрелите блъснаха ефрейтор А в отсрещната стена на стаята и той падна сред дъжд от стъкла и трески.
Ефрейтор В мигновено се скри зад тялото на мъртвия си партньор, махна приспособлението за изстрелване на гранати и стреля три пъти по посока на Тули. По-малкият калибър куршуми от М16 не бяха толкова разрушителни, колкото от автомат „Барет“, но самоанецът нямаше укритието като на Девлин и съществуваше вероятност да го уцелят. Девлин се изправи, за да се прицели по-добре във войника, но това беше почти невъзможно. Той изпрати три куршума над главата на ефрейтор В с надеждата, че ще даде възможност на Тули да се скрие.
Ала самоанецът не отстъпи. Възползва се от изстрелите на Девлин, за да се приближи и да стреля във войника. В същия миг от къщата излезе Сам Кий, предвождащ група мъже — всички въоръжени с автоматични оръжия. Девлин забеляза един слаб човек, облечен в камуфлажни дрехи, който бързо се придвижи до най-близката барака. Държеше карабина М16.
Девлин изкрещя на Тули, но самоанецът се беше съсредоточил да убие последния от войниците на Макуилямс и не чуваше нищо от трясъка на своя картечен пистолет „Хеклер и Кох“.
Девлин смени ъгъла и изстреля последните три куршума от пълнителя си в хората на Кий. Беше твърде далеч, за да убие някого, но потокът от куршуми ги спря и привлече вниманието на Тули.
— Хайде — извика Девлин и му махна с ръка да се оттегли.
Самоанецът държеше оръжието си като пистолет, стреляше в двора на ранчото и вървеше заднишком към Девлин.
Макуилямс бе вдигнал и останалите от хората, които спяха в бараките. Те изтичаха навън, за да се включат в престрелката. Капитанът ги бе заплашил, че ще ги убие, ако не го направят.
Приведен, Девлин хукна към тропическата гора зад ранчото, зареждайки мозберга. Тули го пресрещна. Гъстата растителност, дъждът и мъглата ги скриха, но хората на Кий стреляха напосоки и разпръскваха на трески дърветата около тях. Главорезите засега бяха далече. Девлин искаше да увеличи разстоянието колкото е възможно повече. Но ефрейтора беше много по-напред от шайката и вече тичаше нагоре по хълма след Девлин и Тули. Той беше много по-бърз и в по-добра форма от хората на Кий и изгаряше от нетърпение да застреля онзи, който бе убил партньорите му.