Генерал Кранстън докара взетата под наем кола до входа на жилището му. Въоръженият пазач нямаше намерение да задава въпроси на един униформен генерал. Военният кръст за заслуги, Бронзовата звезда, двете Пурпурни сърца за храброст и Звездата на бригаден генерал винаги внушаваха страхопочитание.
Когато Кранстън посочи изкуствения си крак, пазачът се престара толкова много, че премести колата на охраната, за да освободи място на ранения генерал. Кранстън слезе от автомобила и се смеси с насъбралото се множество. Той, естествено, съзнаваше, че пазачът няма да го забрави, но не му пукаше. Интересуваше го само онова, което трябваше да извърши.
Сватбата трябваше да се състои под огромен сенник на червени и бели ивици, опънат над ливадата от дванайсет декара в имението на Лиху. Там вече се разхождаха стотици гости. В голямото преддверие на къщата сервираха напитки и ордьоври. Всичко беше в мрамор, каменни колони и старинни мебели. Зад преддверието имаше двойно полусферично стълбище — всяко представляващо огледално изображение на другото. На площадките стояха въоръжени пазачи, чиито размери почти съответстваха на наредените в кръг белокаменни колони, подпиращи покрива.
Кранстън влезе толкова авторитетно, че хората се дръпнаха встрани, за да му сторят път. Приближи се до пазача на най-долната площадка на дясното стълбище и рече:
— Извинявай, синко, но имам един малък проблем. Проклетият ми изкуствен крак се измъква от ставата и ми трябва стая или баня, където да се съблека и да го оправя.
Пазачът го заведе до всекидневната и оттам — в една малка тоалетна, намираща се до кухнята. Дори му отвори вратата.
Генералът благодари, затвори вратата и седна на тоалетната чиния. Бръкна в сакото си и извади армейския автоматичен „М1911 Колт“, четирийсет и пети калибър, който бе пъхнал в колана си. Ако някой се бе вгледал внимателно в него, щеше да съзре издутината, но главното, което хората забелязваха, беше изкуствения крак. Носеше пистолета от много години и знаеше, че това ще бъде последният път, когато ще го използва. Зареди оръжието и отново го пъхна в колана си.
Лесно намери задните стълби, които водеха от кухнята до спалните. Когато излезе на площадката, Кранстън се учуди, че толкова много хора сноват напред-назад в просторния централен коридор, образуващ правоъгълник около двойното стълбище. По-голямата част от активността беше съсредоточена около ъгловите апартаменти. Джаспър видя две шаферки, една жена, която приличаше на шивачка и мъж — вероятно фризьор.
Величественият генерал застана там за миг, опитвайки се да отгатне къде може да е Лиху. В дъното на коридора, водещ към главното стълбище, забеляза Чарли, който стоеше пред една врата и веднага се отправи към едрия телохранител. Авторитетната осанка на Кранстън накара Чарли да чака. Генералът прекоси половината коридор и едва тогава Чарли тръгна към него.
Кранстън вдигна лявата си ръка, сякаш искаше да каже: „Всичко е наред. Само желая да поговоря с теб“, но телохранителят беше непреклонен.
— Не си на подходящото място, войнико.
— Знам — отговори Джаспър. — Трябват ми малко напътствия.
Чарли не се интересуваше. Сграбчи Кранстън за лявата ръка и го обърна. Беше абсолютно убеден, че само насочва един гост, който вероятно е пиян и се е изгубил.
Генералът знаеше, че има само един начин да се справи с много по-едър и млад мъж от себе си. По душа Кранстън беше боец и все още много силен. Той се завъртя и с всичка сила удари Чарли право в гърлото. Беше напълно съсредоточен. Знаеше, че ударът ще бъде смъртоносен. И наистина се оказа такъв — смаза трахеята на Чарли. Задавен, телохранителят се свлече на колене, а Джаспър бързо запуши устата му, за да заглуши звука. Сетне го повали по гръб на пода и притисна коляно в гърлото му, за да го довърши. Съпротивата продължи около минута, сетне телохранителят изпадна в безсъзнание и срещна смъртта.
Кранстън не си направи труда да скрие тялото. Изправи се, като залитна, после запази равновесие и тръгна към вратата, която Чарли охраняваше. Тихо я отвори, извади колта и влезе.
Озова се в друг коридор. Не беше виждал толкова сложно проектирана къща. Вдясно коридорът минаваше през някаква врата и продължаваше към един отворен балкон. Отвън се разнасяше шумът на гостите и музиката, изпълнявана от струнен квартет. Насреща беше банята. Вляво имаше затворена врата. Кранстън инстинктивно се насочи наляво. Беше ясно, че в ъгловата част на този етаж са спалните на Лиху и на съпругата му. Джаспър не беше сигурен какво точно ще направи, ако се озове в спалнята на жената, но за щастие влезе при Еди Лиху. Дебелакът седеше на ръба на леглото и се опитваше да сложи копчетата на ръкавелите на колосаната си риза.