Най-после се добраха до обраслия път, но Девлин спря на около петнайсет метра от шосето. Тули бавно се приближи до него.
Девлин погледна часовника си. Бяха в горските дебри вече четири часа. Чувстваше се изтощен. Опита се да нормализира дишането си, за да чува по-добре и да облекчи болката в гърдите си. Гърдите го боляха от сблъсъка с глигана и не можеше да си поеме въздух, без да усети остра болка под ребрата. Погледна Тули. Едрият мъж беше необичайно спокоен, докато се напрягаше да чуе или да види някакъв знак от врага. И двамата знаеха, че ако ги чака засада, тя ще е на открито.
Дъждът бе намалял. На пътя не се забелязваше движение.
От дълбоките рани по ръцете на Тули се процеждаше кръв. Плътта под дясното му око беше разкъсана. По тялото му имаше засъхнала кръв — неговата собствена, на глигана и на кучето, което се бе опитало да го удуши. Дори да изпитваше болка, самоанецът не го показваше. На непроницаемото му лице беше изписана само съсредоточеност.
— Мисля, че няма никой — прошепна Девлин. — Ако ни причакват, сигурно са край колата. Не чух да ни преследват.
Тули кимна, но продължи да наблюдава обраслия път.
— Копелетата искаха глигана и кучетата да свършат работата вместо тях.
— Да се приближим до пътя. Винаги можем да се скрием в гората.
— Чакай малко. Първо довърши храната.
— По дяволите, не мога да сложа хапка в устата си.
— Не се знае докога ще стоим тук, шефе. Вече няма смисъл да носим продуктите. Нито да ги изхвърляме.
Девлин помисли за миг.
— Хайде да отидем от другата страна на пътя. Ако ни преследват, ще можем да ги видим.
Излязоха бавно на пътя, сетне бързо го прекосиха и потънаха в тропическата гора. Тули приклекна и извади останалата храна и вода. Девлин седна с кръстосани крака, сложи зиг зауера пред себе си и взе дажбата си. Не беше гладен. В тялото му още бушуваше твърде много адреналин, но той реши да събере сили и затова започна да яде.
Самоанецът скри празните опаковки в папратите и метна раницата на гърба си. Двамата изскочиха на пътя и хукнаха колкото им държат краката.
След около петстотин метра забавиха ход.
Девлин позна завоя, зад който беше колата. Вдигна ръка и двамата тихо влязоха в гората, за да стигнат до форда под прикритие.
Но когато се приближиха на двайсетина метра от колата, Девлин се изправи, излезе от шубраците и се върна на пътя.
Самоанецът погледна през рамо и се намръщи. Фордът представляваше обгоряла развалина, надупчена от куршуми. Четирите гуми бяха разтопени. Задната част беше овъглена.
Девлин изруга:
— Онези копелета си играят с нас.
Тули се усмихна.
— Какво толкова смешно има, по дяволите?
Самоанецът не можа да се сдържи и прихна.
— Шибаната компания за коли под наем ще те утрепе, човече.
Девлин поклати глава, засмя се и рече:
— Хайде. Да се махаме оттук.
Двамата се затичаха. Девлин се зарадва, че Тули бе донесъл храна и вода. Нямаше представа кога щяха да излязат от гората. Изненада се, че кракът го наболява съвсем леко. Вероятно защото болката в гърдите и ребрата беше по-силна.
Тули прекъсна мислите му.
— Които и да са онези типове, можеха да застрелят нас, а не колата. Изглежда не са искали да го правят.
— Не. Както сам каза, искали са глиганите и кучетата да ни убият. Но ако са ни проследили, може да решат да свършат тази работа.
Тули изсумтя и продължи да тича. След двайсетина минути болката в гърдите на Девлин стана убийствена. Забеляза, че от раните на Тули още тече кръв и спря.
— По дяволите, трябва бързо да се измъкнем оттук.
Бяха стигнали до мястото, където имаше няколко къщи и Девлин посочи една от тях, която се намираше на около петстотин метра. Отново хукна и рече:
— Хайде.
Когато се приближиха до една къща, Девлин каза:
— Скрий се някъде. Връщам се веднага.
Тули изчезна в гъсталаците, а Девлин се отправи към къщата.
След двайсет минути изкара на пътя един очукан пикап.
— Качвай се.
Самоанецът излезе от храстите и попита:
— Открадна ли го?
— Оставих пари.
— Колко?
— Шестстотин.
Тули седна на седалката до него.
— По дяволите, тази таратайка не струва повече от четиристотин.
— Глупости. Това е ценна антика.
— С шестстотин долара дълго щеше да караш друга кола под наем.