— Къде ще се срещнем? — тихо попита Уокър.
Лиху бе поднесъл към устата си една варена скарида, но спря, за да се усмихне, докато отговаряше на въпроса.
— В дома на приятелката ти. Какво ще кажеш?
Лиху искаше да се увери, че Тей е на разположение, винаги когато Уокър пожелаеше.
— Чудесно — отговори Джордж. — Веднага ще уредя това.
Лиху пъхна скаридата в устата си, затвори телефона и каза:
— Обзалагам се, че ще го направиш, извратено копеле.
По време на работа полковник-лейтенантът не приемаше заповеди от никой с ранг по-малък от бригаден генерал. Но когато му се обадеше Лиху, Уокър слушаше така, сякаш онзи тип имаше пет звезди. Джордж се качи в колата си, спря на бензиностанцията на самообслужване и започна да зарежда резервоара. Докато чакаше, той се замисли за исканията на Лиху и записа нещо неразбираемо в тефтера си. По пътя за казармата Уокър планира всичко.
Когато паркира колата и влезе в бунгалото, Джордж вече имаше грубо очертан план как да изпълни заповедите на Лиху. По-голямата част беше лесна. С изключение на последното искане. Това щеше да бъде по-трудно. Но полковник-лейтенантът не бе направил кариера, без да разбира от нищо. Той отговаряше за снабдяването, транспорта и поддръжката на Двайсет и пета пехотна дивизия, в една от най-големите военни бази в Тихия океан.
Цялата информация за онова, което се пренасяше с кораби или оставаше скрито в тайните складове на Сам Кий, се съдържаше в закодираните файлове на персоналния компютър на Уокър. Нищо не се появяваше на военните компютри. Информацията в тях постоянно се записваше. Джордж ги използваше само за служебна работа. Съставянето, систематизирането и разпечатката на описа щеше да отнеме по-малко от час.
Уреждането на транспорта за останалата стока нямаше да е толкова лесно, но за Уокър затруднението щеше да бъде минимално. Работата по превозването на персонал, провизии и оръжие за дванайсетхилядната военна дивизия улесняваше изпращането на няколко превозни средства и на един хеликоптер. И това беше всичко необходимо, за да се пренесе останалата стока на Биг Айланд. Армията разполагаше с много транспортни средства. И всички бяха под контрола на Уокър.
Охраната обаче беше рискованата част от плана. Това означаваше да си има работа с Макуилямс. Лиху щеше да даде указания на Макуилямс, но Джордж трябваше да намери хора и да осигури транспорта. Уокър не обичаше да се занимава с Макуилямс. Все едно боравеше с експлозиви. Макуилямс беше смахнат. Инак не би правил за Лиху всички онези неща. Да, мислеше Уокър, трябваше внимателно да обмисли плана си.
По-рано използваха екипи от трима човека. Общо девет души. Всеки беше внимателно вербуван и корумпиран. Може би щеше да е по-добре, ако от всяка група избереше по един човек и съставеше нов екип. Не, не биваше да го прави. Щеше да настане голяма бъркотия. По-добре да избере един от съществуващите екипи. Да сведе до минимум риска. Да, така щеше да стори. Но само ако успееше да убеди Макуилямс, че идеята е негова. Уокър знаеше, че ще се справи. По един или друг начин.
Лиху щеше да получи онова, което искаше. Джордж отдавна бе свикнал да задоволява исканията на дебелака. Работеше за него от цяла вечност.
Припомни си първия път, когато Лиху се беше свързал с него. Тогава Уокър беше майор. Майор, който ще направи шеметна кариера, рече Лиху. И се оказа прав. По време на онзи пръв дискретен телефонен разговор дебелакът каза, че Уокър е важна личност. Ето защо искал да му направи услуга. Да се увери, че нищо няма да се случи на един офицер от неговия град. Неизвестно как Лиху бе разбрал, че Джордж проявява интерес към проститутки. Добави, че Уокър е твърде голяма клечка, за да се разхожда по улиците и да търси случайни курви. Предложи му жена със собствен апартамент. Място, където ще се погрижат за Уокър. И така започна всичко — с искането на Лиху да му направи услуга. За доброто на всички.
Тогава Джордж му повярва. И целта бе постигната. Останалото беше лесно. Добре пресметната комбинация от изнудване, проститутки и пари, която се оказа изключително печеливша. Лиху беше майстор на тези неща. След шест месеца вече контролираше изцяло бъдещия полковник-лейтенант.
За една година двамата разработиха ефикасен метод за използване на превозните средства на американската армия, за да изнасят марихуана от Хаваи. Уокър отговаряше за транспортирането на тонове хора, оръжие и снаряжение. Не беше трудно да скрие няколко килограма марихуана в някой двутонен военен камион. Или танк. Или понякога дори хеликоптер.