— Да. Защо?
Девлин смени темата.
— И така, казваш, че майор Олохана ти е наредил да дойдеш тук, в десет часа в неделя вечерта и да ми предадеш да стоя настрана?
— Да.
— Аха… Предполагам, че тази среща няма нищо общо с факта, че вашите местни момчета едва не ме убиха вчера в тропическата гора.
— Какви ги говориш?
— Знаеш ли какво, сержант? Не ми хареса, когато те видях за пръв път. Помислих, че се опитваш да бъдеш твърдо ченге. Знам ли? Да ме поставиш на място. Разбираш ли какво имам предвид? Но всъщност не ми пукаше. Какво пък, по дяволите? Не ме засягаше. Но не и този път. Номерът, който се опитваш да ми скроиш, наистина ме дразни.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се будалкай с мен, Нихики.
Полицаят наведе очи, потърка чело, сякаш имаше главоболие и смотолеви:
— О, по дяволите! Казах им, че няма начин един каубой като теб да се разхожда тук като манекен.
Девлин пийна още една глътка кафе и рече:
— Наистина. Няма начин. — После бръкна в колана си, извади деветмилиметровия зиг зауер и бавно опря голямото дуло в челото на Нихики. — Да отидем някъде, където можем да побъбрим дълго и откровено, приятелю мой.
— Какви ги вършиш? Не можеш да направиш това.
— Напротив, мога.
Детективът се облегна назад, но Девлин притисна още по-силно дулото на пистолета в челото му. Полицаят започна да се поти.
— Стига. Престани. Махни шибания пистолет. Няма да отида никъде с теб.
— Щом искаш да стоиш тук, започвай да говориш. Кой ти дава заповеди? Какво всъщност става?
— Няма да ме застреляш. Не можеш да убиеш ченге.
Девлин прокара дулото на зиг зауера по лицето и гърдите му и го опря в рамото му. Нихики трепна.
— По дяволите, сержант, ще стрелям следващия път, когато мигнеш. Няма да те убия, но ще прострелям шибаната ти ръка в ставата. После ще те намеря у вас целия превързан и ридаещ за осакатената си ръка. И тогава ще проговориш. Нали? Ако искаш да постъпя така, само мигни веднъж.
Нихики вече трепереше. Очите му бяха широко отворени. Той започна да пелтечи.
— Виж какво, престани. Не исках да стане така. Казах му. Това не е моя работа. Аз не работя нито с тях, нито за тях. Само предавам информация. Казвам им какво става при нас. Нямаш представа какви неща стават тук. Твоят приятел знаеше какво правят и затова го убиха.
— Кой? Кой го уби? Какво знаеше той?
Нихики отвори уста. Девлин видя, че на челото му светна червена точка от лазерен прицел и мигновено го блъсна вляво, далеч от прозореца, към пода, но главата на полицая експлодира и се превърна в маса от кръв, мозък и кости.
Куршумът, предназначен за Девлин, мина толкова близо до дясното му ухо, че пукотът го оглуши. Той се хвърли на пода и в същия миг голямото трийсет квадратни метра стъкло на прозореца се строши на милиони парчета.
Девлин се претърколи по корем и без да изпуска пистолета, погледна към паркинга. Една жена вляво от него пищеше. Паркингът беше необичайно тих. Девлин забеляза някакво движение в двете коли, спрели по средата. Нападателите явно се бяха скрили в тях.
Яркото осветление в ресторанта му пречеше да вижда в мрака и той знаеше, че ако стане, ще бъде лесна мишена. Остана да лежи на пода до прозореца, сетне започна да пълзи към кухнята и задния изход.
Когато се отдалечи на достатъчно разстояние от прозореца, Девлин се наведе и хукна към вратата. С крайчеца на лявото си око съзря семейството, което се беше скрило до кофите за смет. Мъжът прикриваше с тяло съпругата и дъщерите си. Жената беше престанала да пищи. Тишината някак ги бе успокоила. Възрастният човек клечеше под масата и още държеше чашата с кафе.
— Вървете в кухнята! — извика Девлин.
Стигна до изхода и застана в преддверието, като долепи гръб до стената. Иззад колите излязоха четирима мъже. Тръгнаха предпазливо към ресторанта, отправяйки се към строшения прозорец. Всички носеха щурмови пушки „М16“. Две от оръжията имаха лазерни мерници. Това беше твърде много огнестрелна мощ срещу зиг зауера на Девлин, дори ако успееше да застреля първите един-двама, преди да го забележат. И макар че Тули можеше да открие огън в гръб.
Девлин се обърна и отново влезе в ресторанта, убеден, че се е скрил от погледите им. Тръгна към официалния вход. Когато отвори вратата, видя пикапа, паркиран на магистралата пред „Макдоналдс“. Но нямаше връщане назад. На предната седалка седеше Сам Кий. Той се обърна и започна да стреля с карабина М16, но Девлин вече беше извън обсега на куршумите.