Хвърли се на земята, претърколи се веднъж вдясно и откри огън от полулегнало положение, прицелвайки се в главата на Кий. Три от куршумите му попаднаха в пикапа. Кий се наведе, показа дулото на пушката през прозореца, натисна спусъка и изпразни остатъка от пълнителя с трийсет и два патрона в посоката на Девлин. Куршумите обсипаха земята около Девлин, но Кий продължаваше да стреля, без да се прицелва. Изстрелите на Девлин хвърлиха в паника шофьора на пикапа. Той натисна до пода педала на газта. Гумите изсвириха и пикапът изфуча по магистралата.
Девлин чу първите изстрели на Тули. Претърколи се по гръб и се обърна с лице към входа точно когато първият въоръжен нападател излизаше, или бягайки от куршумите на Тули, или търсейки Девлин. Мъжът го видя в мига, в който куршумът от зиг зауера на Девлин прониза гърдите му. Мигновено последва втори изстрел. Двете преки попадения блъснаха човека към вратата с такава сила, че стъклото се строши на парчета, а металната рамка се огъна.
Девлин скочи и хукна към далечния край на ресторанта. Мозбергът на Тули отново изгърмя. Откъм „Макдоналдс“ се видяха проблясъци от автоматично оръжие. Тули не позволяваше на главорезите да влязат, но вероятно стреляше в тавана, защото не знаеше къде се намира приятелят му.
Девлин стигна до паркинга точно когато самоанецът изскочи иззад колата на нападателите, стреляйки по ресторанта. Девлин хукна към него и извика:
— Тули!
Самоанецът се обърна и го видя, сетне мигновено се завъртя на другата страна и се прицели. Девлин знаеше, че това щяха да бъдат смъртоносни изстрели, защото бяха насочвани от лазерен мерник.
Тули напомпа мозберга, но Девлин извика:
— Недей! Там има петима клиенти. Две деца. Хайде, да се махаме оттук.
Самоанецът с нежелание наведе пушката.
— Включи двигателя. Аз ще те прикривам. Ще се измъкнем през задния изход — добави Девлин.
Тули се завтече към пикапа. В далечината се чуха първите полицейски сирени. Девлин остана до колите на нападателите. Стискаше зиг зауера с две ръце и държеше на прицел ресторанта. Видя една глава и изстреля два куршума в тухлената стена под прозореца на заведението. Мъжът отново се скри. Двигателят на пикапа забръмча. Девлин изстреля още два куршума, обърна се и хукна към пикапа. Вратата беше отворена. Той пъхна пистолета в кобура и взе от седалката мозберга. Напомпа пушката и стреля три пъти в колелата на колите. Наоколо се разхвърчаха парчета гума и метал. Автомобилите подскочиха от удара и сетне се стовариха с трясък на асфалта.
Нападателите вече бяха изстреляли толкова много куршуми в колите си, опитвайки се да уцелят Тули, че превозните средства вероятно никога нямаше да потеглят, но Девлин не искаше да рискува някой да се измъкне от сцената на местопрестъплението, където лежеше убит полицай.
Той се качи спокойно в пикапа и каза:
— Да минем оттам, по тротоара. Карай бавно, за да не огънем бронята или нещо друго.
Тули беше изпотен и зачервен от престрелката, но успя да изкара пикапа от паркинга и да свърне по една задна уличка, без да счупи нищо.
— Най-добре завий надясно и се измъкни колкото можеш по-надалеч от тази бъркотия.
Самоанецът превключи скоростите. Измина половин пресечка, когато в уличката на около петдесет метра пред тях се шмугна един друг пикап.
Зад волана седеше Сам Кий. Съвсем сам. Когато видя Девлин, той извади карабината и започна да стреля. Тули свърна надясно, за да избегне пороя от куршуми и се блъсна в една стена. Разпращайки искри и скърцайки ужасяващо, пикапът се плъзна по тухлите. Един куршум разби предното стъкло. Парчетата обсипаха лицето на Девлин, който стреляше по пикапа на Кий.
Тули натисна спирачките и взе мозберга. Внезапното спиране едва не изхвърли Девлин през предното стъкло. Самоанецът се прицели и стреля по Кий. Пикапът на бандита подскочи, сякаш се бе блъснал в някаква преграда и зави надясно. Фарът му се блъсна в един телефонен стълб. Колата се завъртя по посока на часовниковата стрелка и застана със задницата към Девлин и Тули. Кий изскочи навън. Девлин стреля още два пъти. Кий се скри зад пикапа, сетне се показа, насочил карабината. Тримата мъже натиснаха спусъците, но нищо не се случи. Амунициите им се бяха свършили. Те изругаха едновременно, но Девлин се раздвижи пръв. Слезе от пикапа и хукна към Кий.
Главорезът хвърли пушката и се затича към Девлин. Беше навел глава и ръмжеше, а огромните му ръце бяха готови да мачкат. Точно преди да се сблъскат, Девлин спря, отмести се встрани и внимателно прецени времето за действие. С лявата си ръка удари дясното рамо на Кий, а с другата го хвана под мишницата. Завъртя го и използвайки инерцията на тялото му, го хвърли във въздуха.