Кий падна с протегната дясна ръка, претърколи се през рамо и стъпи на крака. Девлин се приближи до него, но Кий се изправи навреме, за да го ритне странично с десния си крак. Девлин успя да избегне удара в лицето, но петата на Кий смаза левия му лакът и цялата му ръка изтръпна от пронизващата болка. Девлин замахна с дясната си ръка и уцели Кий в ухото. Бандитът изохка. Девлин се завъртя и го ритна в слънчевия сплит, но неточно, и ударът попадна в твърдия стомах на Кий, отхвърляйки го назад, без да го нарани. Кий се нахвърли върху Девлин, опитвайки се да го сграбчи. Девлин го държеше здраво, но онзи беше невероятно силен. Кий се изплю в лицето му и изръмжа:
— Шибан белокож, ще те счупя на две!
Девлин премести центъра на тежестта си и се опита да събори Кий, но бандитът вдигна крак и го ритна в ребрата. Това причини болка на Девлин, но беше грешка. Кий остана за миг на един крак, загуби равновесие и Девлин го простря на земята. Ала главорезът се бе вкопчил в него и го повлече надолу. Девлин нямаше друг избор. Строполи се тежко върху Кий и използва инерцията, за да му нанесе мощен удар в лицето. Скулата и очната ябълка от лявата страна изпукаха. Обезобразената страна. Кий изохка от болка. Беше разярен. Изръмжа и отхвърли Девлин от себе си. Девлин се претърколи и стъпи на крака, но бандитът скочи и го блъсна към пикапа си, после вдигна юмрук, за да размаже лицето му. Нанесе му пет силни удара, предназначени да осакатят и да счупят нещо. Девлин се наведе и се предпази от повечето удари с ръце, лакти и рамене. Кий спря за секунда и Девлин се изправи. Нанесе му съкрушителен ъперкът, уцелвайки го право в гърлото. Девлин внимателно използва няколко комбинации от бързи, остри и въртеливи удари — първо в ребрата и в слънчевия сплит, после в челюстта, носа и лицето. И отново. И отново. Кий се опитваше да се предпазва, но знаеше, че са го победили. Той притежаваше сила и злоба, а Девлин — сила и сръчност. Кий се нахвърли отчаяно върху Девлин, но силите му се бяха изчерпали. Девлин се приготви да го ритне в коляното, но Кий успя да го отхвърли от себе си, блъскайки го към земята. Докато Девлин възвръщаше равновесието си, Кий вече тичаше по улицата. След секунди се скри между два от складовете и изчезна.
В същия миг в далечния край на улицата блеснаха сини полицейски лампи. От задната уличка се зададоха няколко коли.
Девлин направи две крачки към мястото, където се беше шмугнал Кий, но се отказа да го гони. Тули обърна пикапа и спря до него. Девлин скочи в пикапа и тресна вратата, а самоанецът препусна по задната уличка и свърна в първата пряка вдясно.
Едва тогава Джак избърса лицето си и усети кръвта. Наведе глава и видя, че дясната страна на ризата му е обагрена в тъмночервено.
Излязоха на главната магистрала и Девлин спокойно каза:
— Намали и се слей с другите коли. Може би ще успеем да се измъкнем оттук.
Тули влезе в лявото платно и намали. Стигна до кръстовището, бързо зави и се вряза в уличното движение.
Девлин се наклони към вратата, но запази равновесие. Първата полицейска кола изскочи от уличката зад тях и свърна в противоположната посока.
Девлин докосна лицето и брадичката си и намери източника на кървенето. Завъртя огледалото за обратно виждане и се вгледа в раната. Нещо бе отнесло част от брадичката му. Може би парче летящо стъкло. Или пръстенът на Кий. Или някой куршум. По дяволите, още един грозен белег, помисли той. Ала това нямаше значение. Девлин поклати глава. Бяха убити най-малко двама човека, а той още не бе научил нищо.
— Да му го начукам! — извика той.
Пикапът започна да издава стържещи звуци. Нямаше да го бъде много дълго, пък и лесно щяха да ги разпознаят. Джак посочи паркинга пред търговския център и каза:
— Спри там и паркирай сред другите коли. Трябва да се отървем от този пикап.
— Как ще се приберем, шефе?
— Няма ли таксита в този шибан град?
Тули се засмя.
— Ти и твоите коли не се разбирате много добре тук, а, братко?
Девлин слезе и отговори:
— Така е.
— Не се тревожи. И без това никой няма да ни вземе — ти си целият в кръв, а аз нося пушка. Хайде. Наоколо има много коли. Ще вземем една назаем.
На втория етаж на един изоставен склад близо до „Макдоналдс“ капитан Кенсингтън Макуилямс оглеждаше сцената пред себе си с мощен бинокъл. Полицейски коли, две линейки, пътна помощ и няколко автомобила без опознавателни знаци с проблясващи сини лампи, прикрепени към покривите. Макуилямс поклати глава. Каква бъркотия!