Той остави бинокъла и се отдалечи от прозореца. Трима войници в цивилни дрехи също оставиха биноклите и се обърнаха към него. Следяха внимателно всяко негово движение. Високият му чин изискваше това и те знаеха, че той е готов да ги нападне физически, ако вниманието им отслабне. Макуилямс беше идеалният командир за работата, която вършеха. Той бе служил във въздушните сили, бивша зелена барета и бивш командос от „Делта Форс“. В „Шофийлд“ обучаваше антитерористични екипи. А в действителност беше толкова душевноболен, че не трябваше да командва нищо.
— Господа, наблюдавайте и запомнете онова, което току-що видяхте. В бизнеса с убийства това се нарича пълен провал. Шестима въоръжени мъже и две мишени. Две! Колко мишени са мъртви, ефрейтор А?
— Една, сър.
— Точно така. Ефрейтор Б, колко грешки видя тази вечер?
— Много, сър.
— Да, много. Аз преброих най-малко десет грешки, направени пред очите ви, момчета. Десет. Ще започна с вас, двамата, и очаквам да чуя поне още осем. Ясно ли е, ефрейтор В?
— Тъй вярно, сър.
— Урок номер едно. И най-добрият американски екип не може и не е обучен да преодолее некомпетентността, глупостта и страха.
— Тъй вярно, сър.
— Урок номер две. Наказанието за провал е незабавно ликвидиране. Заемете позиция, господа.
Макуилямс и двама от хората му застанаха зад подпрените на чувалите с пясък снайперистки системи „М24“. Пушките бяха новата модификация на „Ремингтън М700“. Всяко оръжие имаше мощен оптически мерник и тежка, подвижна цев от неръждаема стомана. Третият човек от групата зае позиция зад оптическия мерник. Намиращи се на разстояние седемстотин метра от задния вход на „Макдоналдс“, оръжията на тримата мъже имаха необходимия обхват да поразят мишените си.
Капитан Макуилямс застана зад пушката си. Дишаше бавно и нормализираше сърдечния си ритъм, докато пулсът му стана петдесет и четири — петдесет и пет удара в минута. След трийсетминутно чакане полицията започна да извежда тримата оцелели от хората, които бяха устроили засада на Нихики и Девлин. Ръцете на мъжете бяха зад гърба им, оковани в белезници, а от двете им страни вървяха полицаи и детективи. Наоколо сновяха други ченгета, медицински персонал и съдебномедицински експерти.
— Прицелете се, господа — тихо заповяда Макуилямс. — Стреляйте последователно, от първия до последния. Аз ще започна пръв. Съгледвач, моля, информирай ни за всичко.
Капитанът се прицели в първия задържан. Изчака го да излезе, но не искаше да стреля, докато не се появят и другите двама. Трябваше да вижда ясно и трите мишени. Пресметна, че разполага само с пет-шест секунди, преди мишената да стигне до чакащата полицейска кола и да се скрие вътре. Изстрелът беше труден. Макуилямс предпочиташе да стреля в главата. Мъжът беше по-нисък от ченгетата около него. Главата му беше наведена. Пред него минаваха други хора.
Възможността да го убие продължи по-малко от секунда, но капитанът се възползва от нея. Той изстреля куршума в последния момент.
Полицаите, които съпровождаха арестанта, чуха само един приглушен пукот. Човекът между тях политна назад толкова неочаквано, че не можаха да разберат какво става. Преди някой да успее да реагира, на земята се строполиха и другите двама задържани. Фонтаните от кръв бяха единственият белег за внезапната смърт. Свръхмощните 7.62-милиметрови куршуми пробиха трите черепа с такава сила, че в мозъка и между костите се образува вакуум. И когато след част от секундата се запълни, обратният ефект изтласка кръвта от малките рани. Неколцина от ченгетата, които вървяха близо до арестуваните, усетиха топлите капки кръв, а онези зад тях бяха опръскани с мозък и кости. Само един полицай бе улучен от заблуден куршум, който прониза месестата част на лявото му рамо. Само мина през него, но с такава скорост и сила, че ченгето се завъртя почти на триста и шейсет градуса.
Полицаят, който вървеше най-близо до задържаните, пръв извика:
— Залегни!
И, естествено, последва хаос. Извадиха се десетки оръжия. Издаваха се противоречиви заповеди. Настъпи паника. Само едно-две по-опитни ченгета запазиха достатъчно самообладание и огледаха района, за да видят откъде бяха дошли изстрелите. Дотогава хората на Макуилямс бяха прибрали оръжията и заличаваха всички следи от присъствието си. За по-малко от минута те бяха готови да тръгнат. Капитанът бързо огледа склада и спокойно каза: