Гневът и инстинктът му надделяха. Щеше да бъде проклет, ако позволеше на някакъв негодник да разбие черепа му. Той изопна тяло и използва цялата си сила, за да извие ръце в лактите и да се опита да се освободи от китаеца.
Надигна огромните ръце на противника си и го сграбчи изотзад. Китаецът реагира, като засили натиска. Девлин имаше чувството, че гръбнакът му ще се счупи. Филипинецът се прицелваше отново. Девлин стъпи здраво на краката си и завъртя китаеца така, че да застане помежду им. После пак изопна тяло и с всичка сила стовари чело върху огромния нос на китаеца. Костта изпращя. Онзи изрева от болка и хватката му отслабна. Девлин го удари отново, с неимоверни усилия вдигна ръце и най-сетне се освободи от гиганта. Стори го точно навреме, за да избегне поредния удар с щеката. Девлин дръпна китаеца пред себе си, хвана го за главата и ритна с дясното си коляно окървавеното му лице.
Огромният мъж се строполи на пода.
Девлин се хвърли върху втория нападател и го блъсна в стената пред банята. С дясната си ръка го задържа, а с лявата го удари по слепоочието. Човекът изцъкли очи, свлече се на земята и преди да се просне на пода, Девлин заби юмрук в лицето му.
Взе щеката и я хвърли в предната стая. Обърна се и влезе в банята. Китаецът се бе изправил на колене и се опитваше да стане, но беше твърде зашеметен. Девлин се огледа и видя мозберга. Провря се покрай едрия мъж и посегна да вземе пушката, но онзи го сграбчи за панталона и го повлече надолу. После уви ръце около кръста му. Девлин се ядоса. Китаецът не знаеше да се бие. Само сграбчваше и стискаше. Изведнъж от задната част на къщата се разнесоха изстрели. Един мъж извика, а някакви жени започнаха да пищят. Девлин нанесе три бързи удара с лакът в лицето на китаеца, като строши зъбите му. Кръвта изпръска огледалото в банята. Гигантът падна върху мивката и тежестта на тялото му я откъсна от стената. Тръбите се счупиха и обляха помещението с вода.
Девлин се обърна да потърси пушката и в същия миг един човек мина покрай банята. Девлин незабавно надникна, за да види дали е Ейнджъл, но един друг мъж го удари отзад и го блъсна към вратата на предната стая. Девлин се строполи в средата на пода. Първият нападател се обърна и се хвърли върху него, блъскайки го в стената. Той беше по-едрият от двамата. Стисна Девлин за гърлото и го прикова към стената. Другият влезе в стаята и започна като обезумял да удря Девлин в ребрата и бъбреците. Двамата мъже бяха силни. Девлин успя да се предпази от повечето удари с дясната си ръка. По-високият махна ръце от гърлото на Девлин и се изви назад, за да го удари в лицето, но Девлин беше по-бърз. Заби лакът в ребрата му, счупи две от тях и го повали по гръб. Нанесе му още две крошета в лицето. Челюстта на човека изпращя. Мъжът извика. Устата му се напълни с кръв и той изпадна в безсъзнание от силната болка.
Другият се обърна и хукна навън.
Това беше добре дошло, защото Девлин бе изгубил твърде много време. Единствената му надежда беше, че Тули не е позволил на никого да избяга.
Девлин се обърна още веднъж към коридора и не повярва на очите си. Огромният китаец вървеше олюлявайки се към него.
— Луд ли си, да ти го начукам? — извика Девлин.
Нападателят отговори, като отново се опита да го стисне в мечешката си прегръдка. Този път Девлин го изпревари и го хвана за гърлото. После му нанесе няколко удара по вече счупения нос. Гигантът се задави от болка, посегна към главата на Девлин и в същия миг падна по гръб като отсечено дърво.
Девлин тръгна към банята да потърси мозберга. Прескочи неподвижното тяло и влезе в помещението. Пушката лежеше в локва окървавена вода. Той я взе, избърса я с ризата си и се върна в коридора.
В същия миг се разнесе изстрел. Девлин инстинктивно отскочи назад и съзря стрелеца в дъното на коридора. Ейнджъл. Силуетът му се очертаваше на оскъдната светлина, идваща от кухнята. Стреляше с лявата ръка. Дясната беше гипсирана. Жените отново започнаха да пищят.
Девлин изръмжа, насочи мозберга към тавана и стреля, разпръсквайки мазилка и трески. Помпаше и стреляше, докато се приближаваше към Ейнджъл, който прикриваше главата си и се опитваше да се предпази от падащите отломки. Олюля се и Девлин стреля отново. Експлозиите напълно объркаха филипинеца. Ейнджъл вдигна пушката си и се приготви да стреля, но вече беше твърде късно. Девлин изби оръжието му с мозберга си и го удари по лицето с дулото. Филипинецът политна назад.