— Трябва да продължа.
Тя стана и се загледа в океана. Нещата бяха отишли твърде далеч.
— Защо се чувствам сломена и безполезна?
— Не знам. Как да те убедя, че не бива да се чувстваш така.
Лийлани се обърна към него.
— Изглежда всичко зависи от теб.
Девлин замълча. И двамата гледаха как небето над океана се прояснява. Над водата се появи горещото хавайско слънце.
— Лийлани, не искам да те убеждавам, че без твоята помощ нямаше да стигна доникъде. Единственото ми желание е да напуснеш града и да ми позволиш да довърша работата със съзнанието, че си в безопасност.
Тя се обърна към него.
— Съгласих се да се оттегля, когато ми кажеш и ще го направя. И искам да ти благодаря. Хубаво е, че изпитваш такива чувства към мен. И аз желая същото — да бъдеш в безопасност.
— Благодаря. За всичко.
Лийлани леко кимна, сякаш да потвърди решението пред себе си.
— Уолтър се държа с мен твърде добре, за да го зарежа ей така. Нека да сервирам вечерята днес, а утре да приготвя обяда и после ще си тръгна.
— Добре. Чудесно. Ето какво искам да направиш. Ще оставя за теб кола на паркинга до „Вилидж Ин“. Бяла тойота.
— Добре.
— Ключовете ще бъдат върху дясната задна гума.
— Извън колата?
— Да. Никой няма да търси там.
— Ами ако паднат на земята?
— Ще ги мушна в грайферите на гумата. А в багажника ще има пистолет. Можеш ли да боравиш с оръжие?
— Да. Баща ми ме научи. Но не мисля, че ще се нуждая от пистолета.
— И аз мисля така. Когато свършиш работа в ресторанта, качи се в колата и отиди на летището. Остави пистолета в тойотата. Вземи първия самолет за дома си.
— А после?
— Ще стоиш в Оаху, докато дойда.
— Кога ще бъде това?
— Когато всичко свърши.
Лийлани изгаряше от желание да разговарят още. Но Девлин вече обмисляше следващия си ход. Беше приключил с нея.
Обзе я непреодолима тъга. Беше дошла да се отплати на Били. Направи всичко, което бе по силите й, но сега знаеше, че е изоставена. Имаше чувството, че с нея са постъпили така, както правят с всички останали жени. Привличаше я един силен мъж. Тя му помагаше. Утешаваше го. Даваше му сили. Но Лийлани копнееше да направи нещо с енергията и въображението си. За Били. За себе си. Искаше да раздвижи духа му. Тя знаеше, че е израснала далеч от легендите на южните морета и от религията, но майка й я бе възпитала в духа на полинезийския фолклор достатъчно, за да вярва, че най-големият дар е да може да се присъедини към прародителите си в отвъдния живот. Роднините, които болният не приемаше, бяха осъдени да скитат из ада на мъченията като духове. Лийлани знаеше, че не бе спасила Били от призрачното бродене, нито приживе, нито сега, когато беше мъртъв.
А ето че всичко свърши. Девлин беше единственият, достатъчно силен, за да въздейства върху съдбата на Били.
Мълчанието продължи дълго. Тръгнаха към пикапа на Уолтър. Девлин седна до нея и безмълвно й пожела да намери път, който да я отведе към безопасността.
Стигнаха до скривалището без да разговарят. Щом наближиха пощенската кутия, Лийлани прегърна Девлин и го целуна.
— Прибери се вкъщи, Лийлани. Всичко ще бъде наред. Духът на Били скоро ще почива в мир. Обещавам.
Тя знаеше, че ще се разплаче, но не искаше Девлин да види това. Докосна лицето му и рече:
— Добре. Нали ще дойдеш при мен?
— Да.
— Обещаваш ли?
— Да. Обещавам.
Девлин слезе от пикапа и тя потегли. Дори не погледна в огледалото. Нито си направи труда да изтрие сълзите.
29.
Уокър също четеше сутрешните вестници, когато Лиху се обади. Статията, озаглавена „Кръвопролитие пред Макдоналдс“ го бе парализирала. Но отривистите заповеди на Лиху разбудиха мозъка му, който реагираше на преки команди, и Уокър пристъпи към действие.
Първо погледна часовника си. Няколко минути след десет. После затвори телефона. Военната му подготовка се активизира. Движенията му станаха бързи и механични. Дори не си направи труда да облече военната куртка. Изскочи през задната врата на административната сграда, качи се в колата си и отиде при офицерските жилища. Влезе в бунгалото си. Издърпа най-долното чекмедже на шкафа и извади една брезентова чанта, съдържаща финансови споразумения, преписи от банкови сметки, паспорта, ключа за сейфа му, пет хиляди долара в брой, дрехи и самобръсначка. Върна се в хола, натъпка в чантата компютърните разпечатки на описа, направен от Лиху, и отново се качи в колата.