— Навън духа. Вземи си сакото — изтича след него Патриша.
— Ко-ко-ко — злобно каза Валъри. — Скоро ще й пораснат перца и ще започне да маха с крилца.
Французойката Женевиев, която не говореше толкова добре английски, че да разбере всички тези езикови пируети, и която бе слушала до този момент просъсканите в ухото й обяснения на Рене, изписка нещо като скоропоговорка френски:
— Comment donc? C’est cette petite qui m’a vole mon compact? Ah, par example! J’irai á la police. Je ne supporterai pas une pareille…3
Колин Макнаб от известно време се опитваше да вземе думата, но неговият дълбок и властен глас бе удавен в общата врява. Пренебрегвайки високомерното си държание, той стовари пестник върху масата със силен трясък, който стресна всички в стаята и въдвори тишина. Купичката с портокалово сладко се плъзна по масата и се разби на пода.
— Ще млъкнете ли всички, за да чуете какво ще кажа? Не бях чувал досега толкова глупости и злоба! Нима никой от вас си няма и най-бегло понятие от психология? Слушайте, момичето не трябва да бъде обвинявано. То е преживяло тежка емоционална криза и има нужда от лечение с огромно внимание и симпатия — в противен случай може да си остане лабилна цял живот. Предупреждавам ви — тя има нужда от огромно внимание.
— Но все пак — намеси се Джийн с ясния си, педантичен гласец, — макар че съм напълно съгласна да се държим любезно, не можем да простим подобно нещо. Имам предвид кражбата.
— Кражба ли? — каза Колин. — Но това не е кражба. Уф! Направо ми се повдига от всички вас.
— Интересен случай е тя, а, Колин? — запита го с усмивка Валъри. — От гледна точка на проявите на човешката психика.
— Да.
— Разбира се, тя не е взела нищо мое — започна Джийн, — но си мисля…
— Да, не е взела нищо твое — ядосано се обърна Колин към нея, — но ако знаеше причината за това, надали щеше да си толкова спокойна.
— Наистина не виждам…
— О, хайде стига, Джийн — прекъсна я Лен Бейтсън. — Стига толкова заяждане и празни приказки. И двамата закъсняваме.
Те излязоха заедно.
— Кажете на Силия да се стегне — подхвърли той през рамо.
— Искам да протестирам официално — каза мистър Чандра Лал. — Взета ми е боровата киселина, която е крайно необходима за възпалените ми очи.
— И вие закъснявате, мистър Чандра Лал — авторитетно заяви мисис Хабърд.
— Преподавателят ми често закъснява — отвърна мрачно мистър Чандра Лал, изтегляйки се все пак към вратата. — Освен това става раздразнителен и безразсъден, когато му задавам много въпроси от изследователски характер.
— Mais il faut qu’elle me le rende, ce compact4 — каза Женевиев.
— Трябва да говориш на английски, Женевиев. Никога няма да научиш английски, ако всеки път, когато си развълнувана, преминаваш на френски. А тази седмица си получила неделен обяд, за който все още не си платила.
— Ами, да, само че чантичката ми не е с мен в момента. Довечера. Viens, René, nous serons en retard5.
— Моля — каза мистър Акибомбо, оглеждайки се умолително, — аз не разбира.
— Да вървим, Акибомбо — обърна се към него Сали. — Ще ти разкажа всичко по пътя към института.
Тя кимна успокоително на мисис Хабърд и изведе объркания Акибомбо от стаята.
— О, Боже — пое дълбоко въздух мисис Хабърд, — защо въобще се захванах с тази работа!
Валъри, която единствена бе останала в стаята, се усмихна дружелюбно.
— Не се притеснявайте, мамче. Добре, че всичко излезе наяве. Бяхме започнали да се тревожим.
— Трябва да призная, че съм много изненадана.
— От това, че се оказа Силия ли?
— Да. А ти не си ли?
Валъри отговори доста разсеяно:
— Твърде очевидно наистина, трябваше да се досетя.
— Нима си си го мислила от самото начало?
— Едно-две неща ме озадачаваха; във всеки случай тя се добра до Колин, което бе нейната цел.
— Да, но все си мисля, че греши.
— Мъжете не се ловят с пушка — засмя се Валъри. — Но малко клептомания явно върши работа! Не се тревожете, мамче, и накарайте, за Бога, Силия да върне на Женевиев онази пудриера, защото инак никога вече няма да се нахраним спокойно.
Мисис Хабърд отбеляза с въздишка:
— Найджъл разби чинийката си, счупена е и купичката за сладко.
— Ужасна сутрин, нали? — каза Валъри и излезе от стаята. Мисис Хабърд я чу да казва бодро в коридора:
3
Как? Това е онази малката, която ми открадна пудриерата ли? А, не! Ще отида в полицията. Няма да издържа, не мога да понеса една такава крадла да… (фр.). — Б.пр.