Еркюл Поаро наклони елегантно глава.
— Как бихте погледнали, мис Лемън, на това да поканите сестра си тук на една лека закуска? Следобеден чай, може би? Предполагам, че бих могъл да й окажа известна помощ.
— Колко любезно от ваша страна, мосю Поаро! Наистина много любезно. Сестра ми винаги е свободна следобед.
— В такъв случай какво ще кажете за утре, ако можете да го уредите?
След това верният Джордж получи указания да осигури квадратни козуначени кифли с много масло, симетрични сандвичи и другите необходими съставки на един разточителен английски следобеден чай.
Глава втора
Между мис Лемън и сестра й, на име мисис Хабърд, определено съществуваше прилика. Тя имаше по-жълта кожа, бе по-закръглена, прическата й бе по-свободна, а поведението й — не така стриктно. Иззад любезното изражение на заобленото лице обаче гледаха същите проницателни очи, които проблясваха и през пенснето на мис Лемън.
— Много любезно от ваша страна, мосю Поаро — каза тя, — много любезно. И толкова хубав чай. Сигурна съм, че ядох доста повече, отколкото трябва… Е, може би само още един сандвич. Чай ли? Само половин чашка.
— Първо ще похапнем — каза Поаро, — а след това ще се заемем с работата.
Той й се усмихна приветливо и засука мустак, а мисис Хабърд рече:
— Знаете, ли, вие изглеждате точно така, както си ви представях, докато Фелисити ви описваше.
След секунда трескаво осъзнаване на факта, че Фелисити е собственото име на суровата мис Лемън, Поаро отговори, че, имайки предвид нейната прилежност, не би могъл и да очаква нещо друго.
— Разбира се — отвърна разсеяно мисис Хабърд, докато си взимаше втори сандвич, — Фелисити никога не се е интересувала от хората. Но аз се интересувам. И затова съм толкова притеснена.
— Можете ли да ми обясните какво точно ви безпокои?
— Да, разбира се. Би било напълно нормално да изчезват пари… малки суми тук-там. Или бижута — това си е напълно в реда на нещата… тоест, съвсем не е в реда на нещата, тъкмо напротив, но по би подхождало на клептоман или престъпник. Но нека само ви прочета списъка на задигнатите вещи, който съм направила.
Мисис Хабърд отвори чантата си и извади малък бележник.
• Вечерна обувка (едната от нов чифт) Гривна (от комплект)
• Пръстен с диамант (намерен в чиния супа)
• Пудриера
• Червило
• Стетоскоп
• Обици
• Запалка
• Стар вълнен панталон
• Електрически крушки
• Кутия шоколадови бонбони
• Копринен шал (намерен разкъсан на парчета)
• Раница (също като шала)
• Борова киселина
• Ароматични соли за баня
• Готварска книга
Еркюл Поаро пое дълбоко дъх.
— Забележително — каза той, — и много, много интересно.
Изглеждаше очарован. Премести поглед от суровото и неодобрително лице на мис Лемън към любезното, обезпокоено лице на мисис Хабърд.
— Моите поздравления — обърна се той топло към нея. Тя го погледна слисано.
— Но за какво, мосю Поаро?
— Поздравявам ви за намирането на толкова неповторима и прекрасна загадка.
— Ако вие, мосю Поаро, откривате някакъв смисъл във всичко това, то.
— Не откривам абсолютно никакъв смисъл. Не ми прилича на нищо друго, освен на играта, в която наскоро едни млади приятели ме принудиха да участвам по време на коледните празници. Разбрах, че се нарича „Дамата с три рога“. Всеки от участниците произнася, когато му дойде редът, фразата: „В Париж аз бях и купих си…“ и добавя наименованието на някакъв предмет. Следващият повтаря същото, като добавя нов предмет. Целта на играта е да запаметиш предметите в реда, по който са били казани, част от които, трябва да призная, са от чудовищно и абсурдно естество. Парче сапун, бял слон, сгъваема маса и московска патица са някои от думите, които си спомням. Трудността на запомнянето идва, разбира се, от напълно безразборния характер на предметите — липсата на последователност, така да се каже. Точно както в списъка, който току-що ми показахте. И когато са споменати около дванадесет предмета, става почти невъзможно да ги изброиш в правилния им ред. Който пръв не успее да го стори, получава един картонен рог и на следващия път продължава декламирането с думите: „С един рог дама в Париж аз бях“ и прочее. Който събере три рога, задължително излиза от играта, а последният останал се обявява за победител.