— Кои студенти могат свободно по всяко време да влизат в стаята ви?
— Ами с мен живее Лен Бейтсън. Повечето момчета също влизат от време на време. Момичетата, разбира се, не влизат — те не трябва да се качват по етажите от нашата страна на къщата. Благоприличие! Чисти нрави!
— Те не трябва да се качват, но предполагам, че биха могли да го правят, нали?
— Абсолютно всеки би могъл — каза Найджъл, — през деня. Следобед например тук няма никой.
— Мис Лейн качва ли се понякога в стаята ви?
— Надявам се, че нямате предвид нещо нередно, инспекторе? Да, Пат идва понякога, за да остави някои чорапи, които е закърпила. Нищо повече!
Инспектор Шарп се приведе напред и рече:
— Нали разбирате, мистър Чапмън, че този, който най-лесно е могъл да извади част от отровата и да я замени с нещо друго, сте самият вие?
Найджъл го погледна и лицето му придоби сурово, изпито изражение.
— Да — каза той, — разбрах го точно преди една минута. Просто съм можел да направя точно това. Но, за Бога, няма никаква причина, поради която да искам да отстраня от пътя си това момиче, инспекторе, и не съм го извършил. И все пак… ясно ми е, че сега може да разчитате единствено на честната ми дума за това.
Глава единадесета
Историята с облога и отровата бе потвърдена от Лен Бейтсън и Колин Макнаб, след като другите си бяха отишли.
— Не искам да ви причинявам повече болка, отколкото се налага, мистър Макнаб — каза той. — Мога да разбера какво значи за вас годеницата ви да бъде отровена в самото навечерие на годежа ви.
— Няма нужда да обсъждаме случилото се от тази гледна точка — отвърна Колин Макнаб с каменно лице. — Не е необходимо да се притеснявате за моите чувства. Просто ми задайте въпросите, които смятате, че могат да бъдат полезни…
— На вас ли принадлежи мнението, че поведението на Силия Остин е от психологическо естество?
— Няма съмнение в това — каза Колин Макнаб. — Ако искате да ви развия теорията за…
— Не, не — рече инспектор Шарп бързо. — Разчитам на думата ви като студент по психология.
— Детството й е било особено нещастно. Установих един емоционален блок.
— Точно така, точно така — инспектор Шарп отчаяно се опитваше да избегне изслушването на разказа за още едно нещастно детство. Този на Найджъл му стигаше.
— Значи сте я харесвали от известно време насам?
— Не бих казал точно това — отвърна Колин, обмисляйки внимателно въпроса. — Начинът, по който тези неща възникват, понякога е изненадващ — сякаш внезапно те озаряват. Подсъзнателно, разбира се, я харесвах, но не си давах сметка за това. Тъй като не възнамерявах да се женя млад, бях си изградил значителна съпротива към тази идея в съзнанието си.
— Да. Точно така. Силия Остин беше ли щастлива в годежа си с вас? Искам да кажа, не изразяваше ли съмнения? Неувереност? Нямаше ли нещо, което да смята, че трябва да ви каже?
— Тя направи пълно признание за всичко, което е вършила. В съзнанието й нямаше нищо друго, за което да се тревожи.
— И вие планирахте да се ожените… кога?
— Не и в близкото бъдеще. В момента не съм в състояние да издържам съпруга.
— Силия имаше ли врагове тук? Някой, който да не я обича?
— Не ми се вярва. Доста мислих върху тази гледна точка, инспекторе. Силия беше добре приета тук. Аз самият мисля, че смъртта й не е причинена от нещо лично.
— Какво разбирате под „нещо лично“?
— Не бих искал да уточнявам сега. Имам само смътна представа, която дори на мен самия не е съвсем ясна.
Инспекторът така и не успя да промени тази негова позиция. Последните двама студенти, които трябваше да бъдат разпитани, бяха Сали Финч и Елизабет Джонстън. Инспекторът извика Сали Финч първа.
Сали бе привлекателно момиче с рошава червена коса и светли, интелигентни очи. След обичайните въпроси Сали неочаквано пое инициативата.
— Знаете ли какво ми се иска да направя, инспекторе? Просто да ви кажа какво мисля. Лично аз. Има нещо нередно в тази къща, нещо наистина много нередно. Сигурна съм.
— Искате да кажете, че се страхувате от нещо, така ли, мис Финч? Сали кимна с глава.
— Да, страхувам се. Тук има нещо или някой, който е доста жесток. Цялото място е… как да кажа… не е това, което изглежда. Не, не, инспекторе, нямам предвид комунистите. Виждам, че това е на езика ви. Нямам предвид комунистите. Може би дори не е нещо престъпно. Не зная, обаче съм готова да се обзаложа, на каквото поискате, че тази ужасна старица знае всичко.