Купето спря още веднъж пред кантората на Толмън и Шарп.
— Изразходвах хилядата долара — каза весело той на златоочилатия Толмън — и идвам да ви предам отчета, както ви обещах. Наближаващото лято просто се усеща във въздуха — прав ли съм, господин Толмън? — Той подхвърли на масата белия плик. — Вътре ще намерите обяснителна бележка, сър, за modus operandi със стопилите се долари.
Без да докосне плика, господин Толмън отиде до една врата и повика сътрудника си Шарп. Двамата се заеха да изследват дълбините на една огромна каса. Усилията им бяха възнаградени — измъкнаха голям плик, запечатан с восък. Отвориха го с взлом и заклатиха достопочтените си глави над неговото съдържание. После думата взе Толмън.
— Господин Джилиън — започна тържествено той, — към завещанието на чичо ви има един кодицил. То ни бе поверено на четири очи с указание да не се отваря, докато не ни дадете пълен отчет за начина, по който сте изразходвали завещаните ви хиляда долара. Тъй като спазихте това условие, ние със съдружника ми прочетохме сега кодицила. Не искам да обременявам съзнанието ви с юридическа терминология, но ще ви запозная с духа на неговото съдържание.
Ако начинът, по който сте употребили тези хиляда долара, покаже, че притежавате някои качества, които заслужават да бъдат възнаградени, това ще ви принесе голяма изгода. В случая ние с господин Шарп сме определени за съдници и аз мога да ви уверя, че ще изпълним дълга си съобразно изискванията на справедливостта и с добра воля. Ние съвсем не сме неблагоразположени към вас, господин Джилиън. Но да се върнем към допълнението. Ако сте изразходвали въпросната сума разумно и целесъобразно, ние сме упълномощени да ви връчим ценни книжа на стойност петдесет хиляди долара, оставени на наше разположение за тази цел. Но ако, както нашият клиент, покойният господин Джилиън, изрично посочва — вие сте използували тези пари така, както в миналото — цитирам покойния господин Джилиън — за непростими разточителства със съмнителни приятели, петдесетте хиляди ще бъдат изплатени незабавно на Мириъм Хейдън, чийто настойник беше покойният господин Джилиън. А сега, господин Джилиън, ние с господин Шарп ще се запознаем с вашия отчет за хилядата долара. Той е в писмена форма, предполагам. Надявам се да се отнесете с доверие към нашето решение.
Господин Толмън посегна към плика. Но Джилиън се оказа много по-бърз и го взе преди него. Съвсем спокойно той накъса плика и съдържанието му на малки ивици, които прибра в джоба си.
— Всичко е в ред — усмихна се той. — Съвсем не е необходимо да си губите времето с това нещо. Предполагам, че нищо няма да разберете от тези залагания, както съм ги отчел поотделно. Загубих хилядата долара на конни състезания. Довиждане, господа.
След излизането на Джилиън, Толмън и Шарп се спогледаха и поклатиха печално глави, чувайки го да си подсвирква весело в коридора, докато чакаше асансьора.