— Я остави това „твоя милост“, „твоя милост“! — завикал Абул Хасан. — Никакви милости и благодеяния не си ми правил, няма между нас дружба, защото ти си син на греха! Ти позволи на хората да ме вържат и да ме затворят при лудите! Върви си по пътя, за бога, не ме ядосвай, не ме заставяй да си спомням какво ми се случи заради тебе!
— О, братко Абул Хасан, не мислех, че сърцето ти е толкова неблагодарно! — казал халифът. — Мислех те за добър човек, че дружбата ти е честна, а душата — откровена! Та нали се разделихме с добро! Моля те, бъди великодушен, нека и тази вечер се насладя на твоето приятелство, да се повеселим заедно! За бога, Абул Хасан, когато те виждам, забравям за грижите си! И щом Аллах ми оказа милост да те видя отново, бъди добър и ми позволи довечера пак да се насладя на твоята любезност! Каквото и да е било, дойдох сега от моя град само за да те видя, за нищо друго!
— Кълна се в Аллаха! — възкликнал Абул Хасан. — Малко ли ми бе онова, което ми се случи заради тебе, че и да те каня отново! Казано е: „Удряй по своя барабан и свири със своята свирка!“ Върви си по пътя! Стига ми, че заради тебе ме направиха веднъж на откачен. Не, втори път не ми се полудява!
— Скъпи мой, приятелю мой, братко, любими Абул Хасан! — заговорил халифът. — Не съм очаквал, че ще ме прогониш! Защо ме ругаеш с такива горчиви думи? Не мислех, че така ще се отнесеш с мене! За бога, разкажи ми какво ти се е случило! Ако наистина съм съгрешил, поне ми кажи в какво! Пък и заслужавам прошка! Знаеш, че те обичам и че ти желая всичко най-добро!
Чисто било сърцето на Абул Хасан, без всякакви задни мисли, затова той проявил дружелюбие и рекъл:
— Приятелю! Тъй като си чужденец, прощавам ти, седни тук до мене и ще ти разкажа какво ми се случи. Тогава ще разбереш дали наистина имам право да ти се сърдя или не! — и той разказал на халифа всичко, което му се било случило. А халифът не можел да сдържи смеха си. Тогава Абул Хасан му рекъл: — Не ти ли стига онова, което изтърпях заради тебе, та сега в лицето ми се смееш! Сигурно си мислиш, че се шегувам! Я ме виж на какъв хал съм, за да видиш колко истина има в думите ми и колко лошотии си ми сторил! — той оголил корема и бедрата си и показал на халифа следите от раните от побоите и мъченията.
Халифът разбрал, че е нанесъл вреда на този човек и че шегата, която си бил направил с него, му е донесла безброй беди. Той прегърнал Абул Хасан, целунал го и възкликнал:
— Хвала на Аллаха, Абул Хасан, че си останал здрав и жив! Не знаех, че това ще ти се случи заради отворената врата! Аллах да накаже Иблис, че ме накара да я забравя отворена! Да отидем в дома ти, скъпи мой, и ако Творецът ми даде власт, ще ти помогна да забравиш всички беди, които са ти се случили заради мене!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Абул Хасан видял как халифът го моли за прошка, той, макар че бил давал клетва да не гощава чуждоземец два пъти, отстъпил пред ласкавите му думи и му казал:
— Слушай, приятелю! Аз ще те угостя довечера, но при едно условие: на сутринта, когато излизаш, затвори вратата шейтанът да не се върне при мене и да не направи както предишния път!
— Бъди спокоен, Абул Хасан! — отговорил халифът. — Кълна се в Аллаха, от мене само добро ще видиш и ще забравиш всички беди, които си изтърпял заради мене!
— Аллах да умножи благата ти! — отговорил Абул Хасан. — Нищо не те моля, само затвори след себе си вратата! Но сега аз ти простих всичко, каквото направи с мене! С удоволствие тази вечер ще постоя с тебе, ще предложа на твоя милост месо, вино и хляб, само да не ме излъжеш сутринта и да оставиш вратата отворена!
Тръгнал си Абул Хасан към къщи, а преоблеченият като мосулски търговец халиф тръгнал след него. Масрур крачел подире им. Оказало се, че майката на Абул Хасан вече била донесла камфоровата свещ и я била запалила. Абул Хасан, халифът и робът Масрур влезли, Абул Хасан и халифът седнали и се заговорили, докато не сложили трапезата за вечеря. Яли те, докато се наситили. После майката на Абул Хасан прибрала трапезата и сложила плодове, сладкиши, шише с вино, чаши. Абул Хасан напълнил чаша, изпил я, напълнил я пак и я подал на халифа. Така те пили, докато виното не кипнало в главите им, Абул Хасан се поопил и когато халифът забелязал, че главата на приятеля му не е наред, запитал: