— „Няма сила и воля освен у всевишния всевелик Аллах! Върнахме се към предишната история! Остава само да ме затворят пак при откачените! Защити ме, Господи, спаси ме от тази беда! Още не са зараснали раните от мъченията и побоите! Причина за всичко това е пак онзи проклет търговец — мосулецът! Обеща ми, проклетникът, да затвори вратата, но сигурно пак я е оставил отворена! Той иска да замъти главата ми, да смути разсъдъка ми! Три пъти бъди проклет, мосулецо! Идваш при мене в Багдад като търговец, а сам си шейтан, син на Иблис! Иблис идва в Багдад винаги само от Мосул, за да размъти разсъдъка на хората с проклетите си сънища! Аллах, накажи проклетия търговец, който ми гостува! Кълнеш се, о, най-долна твар, че ще затвориш вратата, а я оставяш отворена! Ти наистина си шейтан! Вчера ти ми се закле с името на Аллаха, че ще затвориш вратата, и не си я затворил! Вярно ми говори майка ми — всичко, което ми се случи в последно време, бе заради този най-проклет търговец!“
Слушал халифът как Абул Хасан говори сам на себе си, и се превивал от смях — нали точно това искал! А Абул Хасан пак се заоглеждал насам-натам, оглеждал тълпата от наложници, робини и слуги и видял сред тях именно девойката, за която бил разказал на халифа. Щом я зърнал, той призовал Аллах на помощ и възкликнал:
— „Няма сила и мощ освен у всевишния Аллах!“ Проклетнико, аз ще се скрия под завивката и ще остана там, докато не изчезнеш от очите ми! — покрил главата си със завивката и рекъл: — Този проклетник се е върнал при мене, защото виждам същото като предишния път! — после затворил очи и рекъл: — Аллах, на теб се уповавам в беда!
Но неволниците не го оставили на мира. Една от тях — на име Якутат ал-Калб — приседнала при възглавието му и му прошепнала:
— Владетелю наш, емир на правоверните, наместник на бога на световете, не спи повече, късно стана! Стани, измий се и се помоли, както ти е обичаят!
— Лъжеш, проклетнице! — креснал Абул Хасан. — Моето име не е емир на правоверните, моето име е Абул Хасан и аз не съм халиф! Уповавам се на всевишния Аллах за помощ против тебе, шейтан! Аз съм Абул Хасан! Ти искаш пак да ме пратиш в лудницата!
А халифът се смеел така, че едва не паднал в несвяст. Абул Хасан надигнал глава и видял неволницата Якутат ал-Калб, тя повторила предишната песен със същите думи и рекла:
— О, емир на правоверните, застави се да станеш, че слънцето се вдигна високо!
— Ти кого наричаш емир на правоверните? — запитал Абул Хасан.
— Твое величество е емир на правоверните! — отговорила тя. — Аз съм твоята неволница Якутат ал-Калб и мое задължение е да те вдигам от сън!
— За бога, красавица на красавиците, кажи ми кого наричаш емир на правоверните? — запитал Абул Хасан.
— Аз наричам емир на правоверните твое величество — отговорила неволницата, — защото ти си наместник на пратеника на Аллаха, Аллах да го благослови и приветства, владетеля на света от Машрика до Магриба и защитник на мюсюлманите!
— Сигурен съм, че грешиш! — възкликнал Абул Хасан.
— Опомни се, емир на правоверните! — възкликнала неволницата. — Кой освен тебе може да е халиф?
— Помогни ми, боже! — викнал Абул Хасан. — Аз се казвам Абул Хасан и не съм емир на правоверните!
— О, наместник на Аллаха, ти сигурно бълнуваш или се шегуваш, за да ни се надсмееш! — рекла неволницата. — Отвори очи и виж твоите роби, неволници и наложници! Снощи сънят те събори в тази стая, ти заспа и ние не искахме да те вдигаме и да те тревожим, като те местим в постелята ти! Решихме да преспим до коленете ти!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че накрая Абул Хасан отворил очи и извикал на Якутат ал-Калб:
— Ти си лъжкиня! Всичко това не е истина! Виждам и познавам себе си, аз съм Абул Хасан, не съм нито халиф, нито емир на правоверните!